Първият й публикуван роман е „Разум и чувства“. Излиза, когато тя е на 35. След две години се появява „Гордост и предразсъдъци“, въпреки че Джейн пише неговата епистоларна версия още съвсем млада. Приживе са отпечатани „Менсфийлд парк“ и „Ема“. „Абатството Нортангър“ и „Доводите на разума“ са публикувани след смъртта й през 1817 година.

„Разум и чувства“ и особено „Гордост и предразсъдъци“ се харесват много и от тях Джейн Остин печели първите пари в живота си. Цели 250 паунда! Най-голямо удоволствие й доставило да купи с част от тях подаръци за сестра си Касандра. В онази епоха това не било малка сума, 210 паунда бил доходът, с който сестрите Остин и майка им живеели цяла година. Когато починала, Джейн имала 25 паунда на депозит и 45 паунда по сметка.
Джейн си отива след няколкомесечно боледуване вследствие на спукан голям кръвоносен съд. Поне така предполага лекарят й. Вече много измъчена от болестта, по свидетелство на сестра й, която е с нея до последния й дъх, тя прави опит да се удави вкъщи. Касандра пише, че е загубила съкровище, слънцето в живота си.

Приживе Джейн, в знак на обич и приятелство, изпраща на неколцина души къдрици от косата си. През 20. век нейни поклонници придобиват един от кичурите и го дават за изследване, което показало наличието на голямо количество арсеник. Тъй като едва ли някой е имал полза да отрови мис Остин, предположението е, че арсеникът идва от популярен по онова време тоник, който бил предписван масово от лекарите. Прекаляването с него обаче водело до отравяне, като един от симптомите били жлъчни кризи. В последните месеци от живота си Джейн страдала от силни болки в жлъчката и повръщане.

Започва посмъртният поход на романите на Джейн Остин, като през 20. век те са истинска мания в англоезичния свят, затвърдена и от множество екранизации за киното и телевизията – само „Гордост и предразсъдъци“ е филмиран 9 пъти.

Том живее 50 години след Джейн. Томас Ланглоа Лефрой, голямата й любов, тъмнокосият мъж, с когото танцува в Менидаун Парк и заради сравнението с когото вероятно отказва предложението за брак на истинския собственик на Менидаун, не я забравя. Той става върховен съдия на Ирландия, живее почтено и скучно, оженва се за правилната жена, с която може би дори е бил сгоден преди да срещне Джейн, има деца. В края на живота си казва, че Джейн, момичето с лешниковите къдрици, с блестящия поглед и малкото носле, Джейн ироничната, белязаната от гордостта, неуморимата танцьорка, старата мома, възпяла брака като никой друг, та от тази Джейн той бил възхитен в младостта си. Какво повече да каже един джентълмен, който така и не се превърнал в съпруг?   

По книгата „Джейн Остин у дома“ (ИК „Лист“) на голямата изследователка на Джейн Остин – Луси Уорсли, която описва живота на писателката изключително подробно, позовавайки се на стотици документи и източници за епохата.