Джейн и Том Лефрой танцуват в Бейсингстоук, танцуват и на следващите балове от сезона – в Менидаун Парк и абатството Аш. Баловете продължават до два, три, понякога и до шест сутринта, пие се много вино, сервира се елегантна вечеря, задължително с френска бяла супа от смлени и сварени в бульон бадеми, застроена с жълтък и сметана, поднесена с бял хляб и аншоа. Джейн не е от скромните, прилича на пърхаща и търсеща пеперуда, с Том правят „всичко, което е най-разпуснато и шокиращо в танците и седенето заедно“. Викторианската епоха още не е дошла и нравите са по-фриволни. Двамата може и да са стигнали до крайност... да са се държали за ръце.

Истината е, че се влюбила в тъмнокосия ирландец. Той в нея – също. Дори направил многозначително посещение в пасторския дом на баща й. Предложение за брак обаче така и не дошло. Нещо повече, роднините на Том  побързали да го отпратят, за да попречат на нежеланото развитие на чувствата му. Разбито ли е сърцето на Джейн след онзи петък, последвал бала в Аш, когато Томас Лефрой се сбогувал с нея завинаги? Тя никога не го признава, дори се шегува пред сестра си за „пролети сълзи“. Изблик на гордост след победата на предразсъдъците...

Това, което не получава от Том, тя получава от друг. Предложение за брак й прави Харис Биг–Уидър от имението Менидаун Парк. Харис не се отличава с изящни маниери и бърз ум, но пък изпълнява поне две условия на Джейн – висок е и има къща. Доста голяма къща. Той е брат на приятелки на сестрите Остин. Джейн е на 28, възраст, в която осъзнава, че едва ли ще има по-добър шанс да осигури бъдещето си, да стане господарка на имение, да бъде Елизабет Бенет след сватбата си с мистър Дарси. Решава да хване... последната карета.

Казва „да“. После преспива. И на сутринта казва „не“. Какво ли се е случило в тази най-решаваща в живота й нощ? Вероятно изобщо не е могла да мигне, претегляйки всички „за“ и „против“. Плюсовете са ясни, но кои били минусите на един такъв брак? Най-вече самият Харис. Той заеквал и затова говорел рядко, но отворел ли уста, можел да бъде много, много груб. Веднъж поднесъл ужасен на вкус пунш на гостите си, смесвайки в него какви ли не вина. Казал им – този пунш е като вас, поотделно сте чудесни хора, но събрани на едно място, сте неприятни.

Джейн е достатъчно умна, а и вече с натрупан житейски опит, за да знае, че едва ли ще успее да промени човека. И е достатъчно романтична, за да се задоволи с „второ качество“. Както пише тя в „Менсфийлд парк“: „Ти не го обичаш и нищо не би могло да те оправдае, ако беше приела предложението му.“

Омъжвайки се, Джейн най-вероятно щеше да попадне в спирала от бременности и раждания, която нямаше да й остави никакво лично време. В тази епоха жените имали средно седем деца (в семейство Остин те били осем), без да броим абортите и мъртвородените. Имало някакви кондоми за многократна употреба, направени от животинско черво, в единия край зашити, в другия се завързвали с лента, но ги използвали най-вече като предпазна мярка срещу венерически болести, когато на благородния съпруг му се налагало да посети проститутка.

Ето защо броят на децата можел да стигне и двуцифрено число до идването на менопаузата. През 1798 година някоя си мисис Бантинг родила трийсет и второ дете на съпруга си. Вероятността жената да почине по време на раждане била много голяма. В свое писмо до сестра си Касандра Джейн я поздравява за рождения й ден и й пожелава да живее още толкова. Тогава Касандра е в средата на двайсетте си години. Всъщност Джейн й пожелава дълъг живот, или поне нормално дълъг.