Двайсет и една годишната Джейн Остин се готви за бал в кметството в Бейсингстоук, Хемпшър. Който е готов да танцува, той е узрял да се влюби, тананика си тя, докато прислужницата подрежда върху леглото й бельото, чорапите и роклята с открити рамене и висока талия, които Джейн ще облече.

Изтъркала е зъбите си с прах от корали, измила е ръцете си с мек сапун и се е пръснала леко с лавандулова вода. Какво щастие, че притежава естествено розови бузи. Така не й се налага да подсилва тена си с руж или цветна пудра, толкова са вулгарни!

Джейн отива на бала със семейната карета. Конете са разрили с копита земята пред кметството и тя внимава да не изцапа пантофките си, докато стигне до входа. Отвътре се чува как оркестърът настройва инструментите си и Джейн... Джейн просто няма търпение да се понесе с музиката.

Имаше дванайсет танца и аз ги изтанцувах всичките, ще разкаже по-късно на сестра си тя. Била ли е красива? Няма едно мнение по въпроса. Със сигурност е слаба и висока, с цял половин метър по–висока от вечно болнавата си майка. Ако съдим по запазеното копринено манто, за което се твърди, че е било нейно, с ръст от 1,70 трябва доста да се е извисявала над тълпата в балната зала. Хората тогава били високи средно метър и петдесет и осем. Вероятно е имала цилиндричен торс, с тънка талия, гледана отпред, и раздут профил заради корсетите, с които стягали момичетата от малки.

По времето, когато е живяла Джейн, фотографията още не е изобретена, първата снимка е направена десетина години след нейната смърт. Семейството й не е богато, така че никой художник не я рисувал. Единственото автентично изображение, което е запазено, е скица на сестра й Касандра, която, меко казано, била умерено добра в рисуването. На нея се вижда жена с леко свадливо изражение. Нейни близки описват светла брюнетка с много хубава кожа, малък, добре оформен нос, пухкави бузи, неголеми, но живи кафяви очи и прекрасна коса с цвят на лешник, която обрамчвала лицето й с естествени къдрици. По–късно Джейн трайно ще скрие предългата си коса под боне, както приляга на почтена стара мома.

Но на бала в Бейсингстоук тя няма как да знае какво й готви животът. Прелива от енергия и мечти да срещне подходящия мъж. С приятелките си оглеждат господата в залата и се заливат от смях всеки път, когато Джейн сравнява остроумно някой гост с надут гъсок или изплезило език ловно куче. Седнали са на първата пейка, най-близо до танците – своеобразна брачна сергия, на която могат да бъдат оглеждани. На втората, зад тях, са прекалено младите момичета и попрезрелите моми. Джейн все още е материал за първата пейка, въпреки че танцува на баловете вече няколко сезона. Много добра танцьорка е и скоро е поканена от млад мъж на нейната възраст, симпатичен, с тъмни очи и вежди. Винаги е харесвала брюнетите, неслучайно най-магнетичният й герой, мистър Дарси, е тъмноок, тъмнокос. И висок – няма как, при жена с нейния ръст...

Томас Ланглоа Лефрой е ирландец, учил право в Дъблин, дошъл в Англия да продължи образованието си и отседнал временно при роднини. Имал много положителни качества, бил умен и начетен, с чувство за хумор, но и с няколко сериозни недостатъка. Най-сериозният – не бил богат. Най-големият син е в семейство с десет деца, издържан да учи от чичо си и принуден да се съобразява с желанията му. Сред тях било да сключи финансово изгоден брак. А Джейн е всичко друго, но не и изгодна партия. Баща й е пастор, оженил се за девойка от аристократичен произход, но без особена зестра. Семейството живее прилично, но Джейн и сестра й Касандра, след сватбите на братята им и особено след смъртта на баща им, остават без нищо – нямат нито собствено жилище, нито достатъчно доходи. Ситуация, която познаваме от романите на мис Остин. Наричат я жената, възпяла брака, но истината е, че най-големият стремеж на героините й е да си осигурят дом. Нали си спомняте кога Елизабет Бенет разбра, че е влюбена в Дарси – когато видя имението му Пембърли.