Направо завиждам сама на себе си за работата, която имам, казва сценографката Дора Сомова. Когато се усмихва, на лицето й се появява трапчинка и се вижда леко кривото й горно зъбче. В Япония ценят и двете. А Дора е много, много свързана с Япония, включително с уникалната колекция кимона, която сега показва за първи път – пред EVA.

Тя е дъщеря на Пламен Сомов, един от най-добрите български кинооператори. Въпреки че е кинаджийско дете, не я мъкнат по снимачни площадки и поради това „с брат ми имахме много щастливо детство“. С дисциплина, сигурност и постоянство в него, осигурени от майката. Семейството е вярващо и не е чудно, че след гимназия и след като прекарва 4–5 години в подреждане на житейските си приоритети, Дора се записва да учи богословие. То обединява интересите й, а те са наистина разностранни: история, религия, езици, философия. 

Още в първи курс обаче попада на снимачната площадка покрай баща си и... „пристрастяването беше като към силен наркотик. 15 години по-късно още си търся вените, за да забия иглата“. Започва в режисьорското звено, после се мести в реквизита. „Професията ме води на места, където иначе нямаше да стъпя, и ме кара да уча неща, които иначе нямаше да науча. Кога щях да различавам кръстат от прав винт?“

Специализира се в костюмите, сега се занимава с декори. Работата, с която най-много се гордее, е на художник костюми във филма „Лили рибката“ на режисьора Ясен Григоров. Разностранните й интереси са видими и в апартамента в стара еврейска сграда, в който живее от няколко години. В него има по много от много неща – стъкло, порцелан, всевъзможни тъкани, шапки с фазанови пера и без, бонбониери с японски и руски бонбони, както и кимона.

Връзката между Дора и Япония започва от детската градина, когато се научава да сгъва от хартия корабче и лодка, първите й оригами. Попада и на книжка, която показва как се прави оригами (сега това много й помага при сгъването на кимоната). След това нейна леля се омъжва за японец и заминава в посока на изгряващото слънце. Случва се още през 80-те, когато социализмът доизживява последните си години в условия на всевъзможни дефицити. А лелята праща дебели, дебели писма, в които описва какво чудо е да живееш в Япония и като доказателство праща парченца розова тоалетна хартия на зайченца.

Абсолютно зашеметяващо за малката Дора, особено когато разбира, че съществуват и тоалетни, които миришат на ягодки. И толкова чисти улици, че хората ходят по тях по бели чорапи. Вече попораснала, Дора открива света на анимацията, а който гледа анимация, няма как да не гледа аниме. От филм на филм започва да различава отделни фрази и като е така – хайде да се запише на японски.

Самата тя казва, че около нея сигурно има десетина ангели, които постоянно я побутват насам-натам. Неуморимите й ангели я подучват да отиде и на курс по кири-е – традиционно японско изкуство за създаване на картини от изрязани хартиени шаблони. Води го Рина Пападопулу, българка от гръцки произход, омъжена за поляк от български произход, която живее в Полша, когато не е в България или в Япония. Рина е и основател на асоциацията по кири-е.