Тя си е донесла доста кимона, Дора също има няколко, подарени от приятели, а и е шила за киното. Двете обединяват сили и правят може би най-голямата колекция кимона у нас – както за собствено удоволствие на истински маниачки, така и за да я дават под наем за филми и събития.

Дора разгръща пред нас юката – лятно памучно кимоно, традиционно в синьо и бяло. Носи се на бос крак, а не с обичайните бели таби, чорапи. Юкатите са пъстри, обличат се лесно и под тях може да нямате дори бельо, т.е. долно кимоно в блед цвят, под което е същинското бельо по европейските разбирания – тип гащи, подобни на пелените на сумистите. И мъжете, и жените имат едно и също бельо, разликата е, че мъжкото е изрисувано, при това отвътре, така че единственият, който може да му се наслади, е притежателят му. Японките не са носили сутиени, не са и имали особена нужда, казва Дора. Тя има 40–50 юкати и колани към тях.

Куротомесоде е много официално тежко копринено кимоно с къси ръкави и рисунки в долната му част. Еквивалент на роклята с гол гръб при нас, то се носи от жени на дипломати и майки на младоженци. Фурисоде е „абитуриентската рокля“ на японките, в ярки цветове, предназначено е за неомъжени девойки и е с много дълги ръкави, които показват богатството на семейството. Обикновено това са най-скъпите кимона, за тях отива най-много плат. Фурисоде носят и гейшите. Когато се омъжат, бившите девойки ще облекат кимоно с по-къси ръкави, които да не пречат на домакинстването.  

Има още лятно прозрачно кимоно ро, иромуджи, хомоунги за ходене на гости и матинета, късо кимоно хаори, което се облича като сако или жилетка, а в ръкавите му може да си носите дребни предмети.

Отношението към кимоното е показателно за народопсихологията на тези странни, почти извънземни хора – японците.
„Кимоното се пере веднъж или два пъти годишно, като преди това се разшива, а след изпирането се зашива отново. Японците мразят да изхвърлят неща и затова от старите кимона правят специални топки – темари, с камбанки вътре в тях.“
Дора се е подготвила за снимките с типичен грим – малко сенки, малко руж, малко червило. „Японките не обичат силен грим, процедурите по свалянето му и почистването на лицето са повече, отколкото при поставянето му. Не бива да ви заблуждава силният грим при гейшите – това е тяхната работна маска.“

Дора с лекота завързва и развързва обито си, включително онази огромна панделка, която украсява кръста откъм гърба. Обито е коланът за кимоно и се състои „едва“ от десетина части като тънко червено коланче, въжено коланче, възглавничка, която се слага отдолу и помага за оформянето на възела, втвърдител, който държи обито право, и така нататък. Най-сложно се връзват кимоната на гейшите, оттам е дошла и поговорката – не развързвай обито на гейша, ако не знаеш как да го завържеш. Смисълът е: не се захващай с нещо, от което не можеш да излезеш лесно.

За да излезеш от каквото и да е, в Япония ти трябват дзори или гета, дървените налъми, които озвучават характерно походката със своето трак-трак. Дзорите са ниски, а гетите са съответствието на високия ток. Мъжките обувки са широки и удобни. Дамските са тесни и петата задължително трябва да излиза извън платформата. Така стъпалата изглеждат по-големи, а това заедно с големия нос е признак на породистост. Затова и жените си купуват с два номера по-големи обувки.

Японките обичат деликатните бижута, колкото по-филигранни са, толкова по-голямо майсторство е трябвало за направата им. Не носят колиета и гривни, най-много обици и малка украса в косата, обяснява Дора, която си слага фиба с цвете от плат. С ръката си прави знака „сърце“ и се усмихва с трапчинки. Истински миличка и сладка жена, способна да предизвика умиление у мъжа, а според кауай културата на Изтока това е най-доброто, което може да иска всяка от нас. Вероятно и десетте ангели на Дора са доволни да я видят такава, преди да я побутнат към следващото ниво.