"Цвят продълговат в морето“ – така нарича Пабло Неруда своята родина Чили. Чили, любимата страна на Исабел Алиенде, родена по прищявка на съдбата в Перу, където баща й е изпратен като дипломат.

Историята в последния роман на Алиенде започва в Испания по време на Гражданската война 1936–1939 година. Макар че авторката е страстно и недвусмислено на страната на републиканците, сражаващи се срещу Франко, тя не може да спести жестокостите, които и двете страни в конфликта проявяват.

Но нека не приемаме тази книга като разказ за войната, а като разказ за любовта.

Виктор Далмау е висок, сух и някак срамежлив младеж, което притеснява майка му и тя буквално му слага китара в ръцете, за да има синът й някакъв шанс сред момичетата. Брат му Гилем е негова противоположност – буен като пламък едър млад мъж, създаден сякаш за побоища и любовни авантюри. Нравите по време на Гражданската война са доста освободени и на Гилем не му липсват момичета за леглото. В него една нощ се озовава и Росер, храненицата в семейството на двамата братя, Росер, измъкнатата от ужасяваща бедност, за да развие редкия си музикален талант. И когато Гилем изчезва в пожара на войната, бременната Росер остава на грижите на Виктор. Едва оцелявайки по време на бягството си към Франция, двамата успяват да се качат на кораб, който да ги откара до Чили.

Тази уникална и действително случила се спасителна акция за бегълци от Франко е организирана от самия Пабло Неруда, който по-късно в книгата ще стане и приятел на Виктор. Но за да се качат на борда, Виктор и Росер са принудени да сключат фиктивен брак. И така започва тяхната история в новата им родина, в консервативното и все пак гостоприемно Чили, в непризнаващото развода Чили, в което двамата ще се влюбват в различни хора, но ще са принудени да останат заедно... докато Франко не се махне, не бъде свален или още по-добре – не умре. И едва тогава, освободени от принудителния брак, ще могат да тръгнат всеки по пътя си.

Съдбата, разбира се, има свои планове, праща им изпитанията на кървавия преврат на Пиночет. Тук „Цвят продълговат в морето“ (издадена от „Колибри“) напомня „Къщата на духовете“, книгата, която изстреля Исабел Алиенде в стратосферата на известността през 1982 година. Книгата, заради която я сравниха с Маркес и неговия магически реализъм.

В новия роман вече няма нищо магическо, дори любимите на Алиенде кулинарни описания почти липсват. Тя казва, че е направила обичайните си задълбочени проучвания по темата и, наистина, човек може да разбере много добре сложността както на Испанската гражданска война, така и на идването на Пиночет в Чили. Но Исабел Алиенде неизменно остава майстор в изграждането на любовната история, която удържа емоционално тежестта на изпитанията и прави книгата й силно четивна.