Японският любовник на Исабел Алиенде

Как ще изживееш страстна любов, ако не си готов да страдаш на всяка eдна възраст, пита знаменитата писателка

Ивайло Харалампиев 10 февруари 2016

Снимка: Lori Barra

"Трябва да потвърдя, че с Уили се разделихме. Това е добре обмислено решение. Много е тъжно, защото бяхме заедно 27 години и сме споделяли и хубавите, и лошите неща в живота си. Но си оставаме приятели, ще си помагаме и ще се редуваме в грижите за нашите кучки Оливия и Дулсе“, написа Исабел Алиенде в своя фейсбук на 13 юни миналата година. Причината за развода й – депресията и емоционалното оттегляне на съпруга й, най-вече след смъртта на сина му Харли вследствие на дългогодишна употреба на наркотици (и трите му деца се борят с наркотиците от млади, първа умира дъщеря му). Исабел и Уили се подлагат на терапия и правят, по думите й, „всичко възможно“, за да спасят връзката си. Докато тя не решава, че е по-тежко да остане във връзка, която не върви, отколкото да се изправи пред самотата на 72-годишна възраст. Алиенде продължава да твърди, че вярва в „помитащата сила на любовта“. Но не се страхува и от самотата. Жалко, че съм хетеросексуална, неведнъж казва тя на шега с довода, че се разбира много по-добре с жените, отколкото с мъжете. Пак там, във фейсбук, през август тя съобщи за смъртта на 17-годишната си кучка Оливия. А през септември дойде ред на поредната раздяла, този път с нейната литературна агентка, всемогъщата испанка зад бума на латиноамериканската литература Кармен Балселс, представлявала шестима нобелови лауреати и над 300 писатели от най-висока класа. Балселс почина на 85 години.

Въпреки всичко Исабел Алиенде продължава да е убеден оптимист и идеалист, а най-големите й страсти с годините остават шоколад, червено вино и кучета. Признава, че е свръхсуетна и не крие, че е прибягвала до пластичната хирургия, но „с мярка и след 50-те“. „Никога не съм се стремяла към щастлив живот, винаги съм искала да имам богат и интересен живот“, казва чилийската писателка с 65 милиона продадени книги на 35 официални и „някои пиратски“ езици. Някъде в дните около новината за развода на Алиенде се появи новата й, 22-а поред книга – „Японският любовник“ (българският превод ще излезе в началото на декември с логото на ИК „Колибри“).

Тази книга е и повод да разговаряме с Исабел Алиенде в двореца Каса де Америка в Мадрид, първа спирка от европейското турне за представянето на романа.

Винаги сте казвали, че по някакъв начин историите в книгите ви са силно свързани емоционално с вас самата. Какво означава за вас „Японският любовник“?

Докато я пишех, изживявах много специален момент в живота си. Преминах границата на 70-те, а бракът ми се разпадаше след 27 години. Липсваше ми любов и я компенсирах, като създадох една любовна история. Водеше ме идеята, че щом аз на моята възраст имам толкова нужда от любов и искам да бъда влюбена, защо това да не е нещо общовалидно, аз с нищо не съм по-специална. Така че съм отворена за кандидати. Имам нужда от страст и любов като всеки друг. Годините не ми тежат. Иначе истина е, че това, за което пиша, трябва да е свързано с мое изживяване или някаква мания, останала в личната ми памет. В противен случай не мога да посветя на тази история една или две години пълна страст, които са необходими, за да я напиша. Всеки човек е една история. Винаги разпитвам хората за живота им. Някои имат добър музикален слух, аз имам добър слух за истории.

Откъде се появи този японски любовник?

Никога не съм имала японски любовник. Всичко тръгна от една фраза. Разхождахме се с приятелка по улиците на Ню Йорк. Тя ми каза, че 80-годишната й майка, която сега живее в дом за възрастни, в продължение на 40 години имала градинар японец, който бил най-добрият й приятел. Аз веднага изстрелях – а, значи са били любовници. Тя много се възмути, не ни е лесно да приемем, че собствените ни родители може да са имали любовници. Семката на тази история остана засадена в мен. Най-много ме привлече фактът, че една 80-годишна жена може да е имала страстна любовна връзка, най-вероятно тайна. Ако жената беше на 60, нямаше чак толкова да ме впечатли.

Обикновено за любовта в късния етап от живота се говори като за приятелство, привързаност, но вие защитавате страстната любов.

Когато си влюбен, страстта винаги присъства независимо дали сте тийнейджъри, или в третата възраст. Това вманиачаващо, влудяващо и пристрастяващо чувство не се мени с възрастта. С годините човек става по-предпазлив и не иска да поема рискове. Но днес и младите също не искат да поемат много рискове, всички искат да са сигурни и да не страдат. Но как ще изживееш една страстна любов, ако не си готов да страдаш?! Необходимостта от интимност, от чувства и топлота, от споделянето на живота с друг човек е много силна на всяка възраст, в старостта е дори още по-силна, защото човек вече има по-малко. Семейството се е пръснало, родителите са умрели, приятелите заминават и също започват да умират. Наскоро се преместих и имам нови съседи, сред тях е една 87-годишна жена, която се облича в елегантни копринени дрехи, кичи се с големи обици, прекрасна е отвсякъде. Има любовник с 14 години по-млад от нея, който я посещава от четвъртък до неделя. В четвъртък не се отлепвам от вратата, примряла от любопитство да го видя. Намирам за фантастично това, че на тази възраст жената изживява подобна история. Приказвали сме си с нея, казва ми, че страстта и сексът не се губят като желание.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР