Сашо Кадиев - любовната формула на един хедонист

Вечеря на свещи преди пандемията и карантината

Лилия Илиева 31 March 2020

Снимка: Микаел Стефанов

 

И какво откри?

Едното е, че искам да пътувам по-често сам. Да  откривам неща за себе си и да се разтоварвам. Другото е да не се ядосвам за неща, които другите правят. Не да им прощавам и да ги разбирам. А да ги игнорирам. Не ми се обясняват очевидни неща и защо според мен някой мисли грешно. Майка ми и баща ми са ме възпитавали да бъда максимално свободен, без комплекси, спирачки и предразсъдъци, за да приемам света какъвто е и да си играя с него. Въпросът е как играем със света, с живота, как го манипулираме да върши това, което искаме от него. Няма как да твориш, ако не си позволяваш да прескачаш рамките и догмите на морала и етиката. Разбира се, с мярка, без да навреждаме на другите. Аз никога не съм се съобразявал с това какво ще кажат хората.

Твоите родители били ли са ти модел за връзка?

Не изцяло. И те като всички смъртни хора не успяха да издигнат любовта в култ. Имаха перипетии, но ми дадоха пример как двама души – независимо от чувствата си и дали между тях има страст или не, могат заедно да организират живота. И той да бъде хубав както за тях, така и за детето им.

Какво според теб един мъж трябва да е направил поне веднъж в живота си?

Първо, дом за детето си – така ме е учил баща ми. Но според мен и да може да даде всичко от себе си на една жена, да я издигне в култ, независимо дали и колко дълго ще продължи това между тях. Просто да си го позволи. Освен това да е професионалист.

А как си си представял, че изглежда тази жена за теб?

Оказва, че това, което си представяш, може да не работи. Единствено вярно е да приемаш хората каквито са и в същото време да им даваш тази любов, без да искаш да им връщаш, отмъщаваш, когато са в грешка, защото си се почувствал обиден, наранен и ти се иска да ги накараш да се чувстват по същия начин.

Какво те кара да си пееш под душа?

Правя го, ако съм в настроение, когато работата върви добре или съм бил влюбен. Мисля, че хората трябва да си позволяват да се влюбват, Лили. За мен това е дар Божи, от най-великите – да се влюбиш в човешко същество, в природата му, красотата, да може очите ти и сърцето ти да разберат това и да го въздигнат. И ако се лишиш в името на общоприетите рамки, би откъснал огромно парче от себе си завинаги. Основното в живота е, че можем да преживяваме.  

Защо не си женен?

Не вярвам в брака. Не можеш да се кълнеш пред Бога за нещо, за което и философите, и психолозите, и примерите какво говорят? Ясно е, че няма да стане. На всички ни се иска да има вечна любов, в която заедно да изчезнем в маранята. И там да останем завинаги. И в добро, и в лошо, че докато смъртта ни раздели... Но както е казал Ремарк: „Любовта е вечна, освен ако междувременно не се случи нещо.“  И в този смисъл защо да се кълнем в нещо, което ни е ясно, че можем да нарушим другата седмица, след пет години? Или след сто.

А какво ти доставя най-голямо удоволствие?

Аз съм хедонист по природа. Харесва ми идеята, че единственото, което човек трябва да търси в този живот, е удоволствието. И всичко, което не води до него, директно да се отхвърля. Хедонистите са трудни за съжителство. Практикуваме и емоционална, и физическа независимост, защото всичко, към което се привържеш, определя твоето настроение. А ние не искаме да имаме лошо настроение.

А към малкото Кате не е ли редно да си зависим?

Аз съм. Виж майка ми ми прати съобщение: „Кати те обича“, и после Кати е написала нейната формула за любов: „КТГМО0123456789*()“. Не мога да бъда емоционално независим от малкото Кате, защото тя е моя плът и кръв, но ми се иска да й давам свобода и любов.

А какво е любовта, Сашо?

Любовта е да дадеш свобода на някой да прави това, което той намира за добре, а ти само да му се радваш. А не да искаш да го опитомяваш. Защото това вече е контрол.

« предишна страница
1 КОМЕНТАР
1
Илия
28 April 2020, 13:32

Има още доста трюфели да изяде Сашко докато наистина порасне и разбере, че хедонизмът не е полезната жизнена философия, която да го доведе до хармония със себе си и околните. От цялото интервю видях само едно разглезено момченце, което мисли и говори единствено и само за себе си и своите желания и страсти.

ТВОЯТ КОМЕНТАР