„Открих Mediterraneo миналото лято – казва Сашо Кадиев бързо по телефона, когато уговаряме къде да вечеряме. - Вкусно е, обстановката е приятна. Много ми харесва. Да се видим там?“ Сашо е от хората, които говорят бързо, решават бързо, за нищо не се мотаят и за които животът се случва тук и сега. Изглежда като да няма търпение да види какво интересно предстои, да го преживее и да се заема със следващото.

Решено. Изпълнено! Пред ресторанта, който се намира в сърцето на София - до Народната библиотека, катедралата „Александър Невски“ и Паметника на Васил Левски, паркира двуместно оранжево кабрио. Не е от колите, които човек би пропуснал да забележи. От него, облечен в костюм, с брошка Scotch&Soda и готини маратонки, слиза актьорът и телевизионен водещ. Модерен градски мъж, красив, с тридневна брада, чувство за хумор и темперамент. Сашо влиза в романтично осветения уютен двор, в закритата част на който вечер приятен възрастен господин свири на акустична китара. Избираме да седнем на първия етаж заради хубавата гледка. Разглеждаме менюто.

Каква кухня харесваш, Сашо?

Всякаква. Не съм много претенциозен – и българска традиционна, и някои френски експерименти. И големи сочни говежди пържоли с красоти върху тях, каквито хапвах, докато бяхме на турне в Америка през ноември. Пътувахме с постановката „Горката Франция“ с Катето (има предвид майка си Катето Евро), Сашо Дойнов, Анелия Луцинова и Фахрадин Фахрадинов. За 12 дни обиколихме седем града – Бостън, Чикаго, Ел Ей, Атланта, Сиатъл, Лас Вегас и Торонто – в Канада. Това представление го играем 9 сезона, вече над 350-360 пъти. Били сме на турне и в Европа. За първи път бях отвъд Океана. Далече е, обаче е вълнуващо.

Къде най-много ти хареса в Америка?

В центъра на Чикаго. С тия надлези на метрото, дето навяват асоциации с филмите, които сме гледали. И се катериш по железни стълби, долу вятърът духа някакви салфетки. Светят светофари, висят бездомници. – Сашо е хванал масата, на която седим, с две ръце и се е навел над нея, докато разказва. – И във Вегас е яко, макар да прилича на по-голям Слънчев бряг. И там са снимани много филми, били са всички най-големи звезди. Вечер ходех на купони, на вариететни програми, в ресторанти. Заложих 10 долара на машина в казино и спечелих 100. Гледах Дейвид Копърфийлд – голям магьосник!, шоуто на Blue Man Group – едни пичове с боядисани сини лица, които правят комедиен пърформанс, музикална пантомима. Играят етюди, разказват съвременни истории, създават музика на живо от различни предмети.

Я виж какви хубави неща има в менюто. Ти какво си избираш?

Много харесвам микса от свежи салати с хумус, гриловани тиквички, чери домати и кедрови ядки.
Аз искам първо крем супа от йерусалимски артишок, батат, поширани пъдпъдъчи яйца и трюфел – поръчва Сашо и продължава разказа си: – И!... ме впечатли Ниагарският водопад в близост до Торонто! Милиони литри вода се изливат за секунди пред очите ти. Много красиво! Изведнъж това замръзва, превръща се в чист лед и спира да тече. И водата не мръдва. И най-голямата стихия може да бъде спряна.

А ти? Можеш ли да бъдеш спрян?

Опитват, но засега... Не се получава със спирането. Малко съм неуморен. Винаги се включвам в нещо – я да репетирам, я да снимам. Не съм си почивал през последните доста години. Дори през лятото, когато имам 30-40 дена ваканция и в телевизията, и в театъра.

Спортуваш ли, за да си почиваш?

Естествено, че не. Виждала ли си истински интелектуалец да спортува? Уди Алън спортува ли според теб?  

Да – с ума си и с чувството си за хумор.

Ами и ние това се опитваме да правим.  

Тази енергия от албанската ти жилка ли е?

Ген, да. Дядо ми Илия Евро – бащата на майка ми, Бог да го прости, е албанец, от Корча. Бил е цигулар. Учил в Консерваторията тук и се запознал с баба ми. Влюбили се, създали майка ми, обичали се, но трябвало да си ходи и до Албания. Комунистите му правели проблеми с пътуването. И останал там, а любовта от разстояние е трудна. Когато дядо ми се е разделил с баба ми, майка ми е била на 5 годинки. Починал е 30 години по-късно. Тя има братя и сестри в Албания. Любовта има различни лица. Всички искаме човек до себе си, когото да държим за ръка и с когото да споделяме целия си живот. А това е най-сложното. Хората строят цивилизации, измислят изкуство, пътуват в Космоса, печелят милиарди, създават всичко с двете си ръце и с ума си, но не могат да намерят и да съхраняват любовта.