Да е перфекционист е част от живота на Галина и в наши дни. Тя знае, че има два начина да свършиш нещо – лесният и правилният начин, и винаги избира второто.

Влага достатъчно време и енергия във всеки един свой проект. Такъв е случаят и със социалния цирк за надежда, който предстои да стартира в България, заедно фондацията ѝ Mini Art Foundation по модела на социалния цирк, с който обикаля планетата. И тук, подобно на опита ѝ в други страни по света, тя ще помага на деца в неравностойно положение да интегрират себе си в съвременната среда. Ще ги учи на различни циркови номера, обяснявайки преди всичко философията зад тях. Ще им разкрие как да използват жонглирането, например за да подобрят уменията си по математика. Ще им помогне да станат част от една общност, в която взаимопомощта е от първостепенно значение. Галина вече го прави с децата от валдорфското училище „Проф. Николай Райнов“ в София, възпитаник на чиято система в Дания е и самата тя. През отминалата година историята ѝ доби популярност на различни платформи, между които и TEDxSofia. Вече три години почитателите ѝ, както и жителите на София, я срещат по улиците на града, в компанията на нейния постоянен партньор – юнисайкъла, който в крайна сметка е основната причина тя да се завърне в България. Последното поне засега изглежда като постоянен проект.

Ще попитате: Как реагираха осиновителите ѝ на решението ѝ да остане в първоначалната си родина?

„Подкрепиха ме, разбира се – отговаря Галина. – В началото имаше малко съпротивление, типично за хора, на които просто им липсва компанията на дъщеря им. Но година и половина по-късно и след две техни гостувания в България картината е съвсем различна. А и България не е това, което беше, когато почти загубих живота си под лапите на една танцуваща мечка. Днес животът тук е различен и те са наясно с това. Виждат, че потенциалът за мен тук е много по-голям, отколкото би бил в Дания. И уважават избора ми. Това няма нищо общо с моя произход.“

Историята на Галина предстои да бъде разказана. И, не, тя няма да бъде измита от дъжда на тротоара, така както се случва в стихотворението на Веселин Ханчев, а ще продължи да търси своя дом във всички възможни измерения. Защото домът не е пространство с покрив и четири стени, не е свързан с биологичните ти родители, нито с хората, които по някакъв начин преминават през живота ти. Домът е мястото, където ти е позволено да следваш мечтите си. Дори и само на едно колело!