Завръщането й в родината става случайно. С времето тя научава, че част от информацията в документите, с които разполага, не е достоверна и че много неща остават скрити за нея. Прекарва продължително време онлайн, търсейки следи за себе си и миналото си. В един момент успява да приспи желанието си да рови назад във времето и избира просто да продължи напред. Когато завършва четиригодишното си образование на съвременен цирков артист в Копенхаген, тръгва на нещо като световна обиколка, участвайки в улични представления със своя унисайкъл. Започва в Африка, където за първи път се среща с философията на социалния цирк, чиято цел е да дава шанс на деца в неравностойно положение да бъдат включени в живота. Заниманията ѝ с непривилегировани деца в Найроби, Кения, успяват да я пробудят за пореден път – тя си дава смека за света, от който идва, и разбира, че не всички са имали нейния шанс да бъдат осиновени в любящо семейство. Намира удовлетворение във възможността да предаде наученото на хора, които имат нужда от това. Прави го и на места като Австралия, Япония, САЩ, Канада...

След края на пътешествието си се връща в Копенхаген, където продължава социалната си работа като цирков артист, включвайки се в интеграционни програми за бежанци. Разбира, че смисълът да натрупа умения не е бил в това да блесне самата тя, а за да предаде наученото на други хора и да им помогне да станат част от една по-голяма общност. Точно в този момент на прозрение тя взема решението отново да се върне в България.

„През 2015 година разбах, че процесът на затварянето на домовете за деца без родители в България вече е започнал. За мен беше последен шанс да опитам да открия истината за себе си. Получих подкрепа и от семейството ми и през септември 2016 година пристигнах в Ямбол. За съжаление, вратите на детския дом останаха затворени. Успях да вляза в него няколко дни по-късно, уговаряйки директора да изнеса малко представление с моя юнисайкъл за децата вътре. Помня, че беше много горещо. Позволиха ми да се разходя в сградата. Разпознах някои от елементите от детските ми спомени. Останалата част от историята остава тайна за мен и до днес.“

Галина се връща в София с намерението да отпътува към дома си няколко дни след това. През познати в Дания обаче получава покана да се включи в заснемането на реклама някъде по Черноморието, която тя охотно приема, тъй като има отношение към нейните юнисайкъл способности. Следва приключение, в което тя успява да се запознае с уникални личности и да се впусне в екстремни преживявания, които тотално променят настроението ѝ и запалват в нея любопитството към хората и културата на България. Новите ѝ приятели я срещат с основателя на международния фестивал за съвременно цирково изкуство Mini Art Fest Гео Калев. Двамата обменят опит и информация и разбират, че могат да са си взаимно полезни. Галина решава да остане за две седмици, за да успее да предаде част от знанията си, но тези две седмици бързо се превръщат в два месеца, а след това – в две години, и така до днес...