Пристигането в Дания сменя почти до основи емоционалната стойност на спомените на Галина от детството й. За първи път тя разбира какво е да си част от едно семейство. Спомня си гостоприемните лица на дядо си и баба си, срещата с първите братовчеди, усещането за топлина. Изграждането на първите семейни взаимоотношения.

Въпреки хармонията, с която я посреща Дания, Галина продължава да носи усещането за гняв в себе си и в първите години след осиновяването си. Изкарва емоциите си през юмруците си, правейки дупки по стените на детската си стая. Включва се във физически схватки със свои връстници в училище. Пита се всеки ден:

„Какво е принудило истинската ми майка да ме изостави – бедна ли е била, болна ли е била, наранена ли е била, жива ли е още...?“

Опорна точка в този период са осиновителите ѝ, които не се отказват от дъщеря си въпреки демоните ѝ. Те са директни с нея от самото начало. Помагат ѝ да търси информация за себе си през документите за осиновяване, с които разполагат. На 10-годишна възраст Галина има пълната свобода да изучава цялата налична информация за произхода си – необходима ѝ е, за да обясни спецификите на характера си и поведението си, реакциите си в определени ситуации.  „Благодарение на факта, че можех свободно да изследвам себе си, днес мога да говоря спокойно на тази тема. Много хора в подобна на моята ситуация не знаят нищо за началото на живота си и изпитват затруднения в начина, по който се самоидентифицират, и в начина, по който общуват с другите.“

Желанието за изпреварване на времето е част от израстването на Галина. Тя иска винаги да блести, да прави уникални неща, да бъде забелязана от всички. Тази стигма от детството я кара да преживява загубите много тежко и за да не допуска негативните емоции да бъдат част от живота ѝ, тя работи със себе си така, че винаги да е победител – в училищните занимания, в спортните състезания, в отношенията си с хората.  В тийнейджърските си години поддържа почти 100-процентова заетост на времето си, което ученето във валдорфско училище позволява – постига отлични резултати в училище, рисува, занимава се с музика, интересува се от биология и от спецификата на човешкото тяло, работи в близката ферма за коне, където язди и помага на хора с увреждания да яздят коне. Играе спортна гимнастика. В този момент вече е открила уникалния за себе си инструмент – юнисайкъла, и се подготвя с него за предстоящите национално и световно първенство. По този начин успява да изгори голяма част от негативната енергия.

„Повечето ми приятели се занимаваха с едно или две неща, но аз имах нужда да съм физически и умствено ангажирана през цялото време. Ако някой ми кажеше: „Ти не можеш да играеш футбол, аз се мобилизирах и им показвах, че всъщност мога, и то по-добре от самите тях. Винаги съм се опитвала да съм перфектна, във всеки един аспект на заниманията си.“