А ти как си се учил да обичаш?

Любовта за мен е тема за цял живот. Все още се уча. Човек минава през различни етапи, предизвикателства и преосмисля дали наистина обича, как обича, достоен ли е да обича. Всеки, който се занимава с творчество, знае, че това е много особен процес, свързан с любов, с обич, с непрекъснато търсене, понякога колебания, понякога несигурност. Любовта и страхът са двигатели за много сериозни неща. Отделно отношенията между мъж и жена в съвременните условия са много различни и се градят различно. Съвременната жена е различна. Има толкова управляващи компании, президентки. Това не беше възможно преди. И Доля, която много се интересува от феминизма, направи образ на съвременната жена, която едновременно е борец, но в същото време е и крехка.

А това, че е променена, дали е комфортно за мъжа?

Не, и за това става въпрос в нашия филм. Мъжът има различно его, като отглас на ДНК-то от прародителите му – че е мъж, че трябва той да носи парите, да казва какво ще се прави, а жената да стои вкъщи, да слуша. А особено когато двамата отидат в друга държава и попаднат в различни обстоятелства, трябва да се разбират, да постигат непрекъснато някакво споразумение.

Патешкото бутче, готвено в мазнина цяла нощ привлича погледите ни в менюто на „Ателие“. От ресторанта ни примамват и със сармички, пълни с кълцани наденички, но в крайна сметка Виктор избира пилешко филе, пълнено с филаделфия, сушени домати и босилек, върху картофено пюре със сос марсала, а аз – кореноплодна салата с бурата.

Защо избра да вечеряме тук?

Обичам този ресторант от момента, в който го отвориха. Харесва ми, че в менюто има определен брой немного ястия, но се приготвят като хората. Тук съм най-често за обяд. Отделно с Белослава и с мъжа й Евгени Йонов сме приятели от деца. Белослава учеше в 133-то училище, аз – в 7-о и се запознахме покрай общи приятели. Винаги сме били в една компания. Аз съм близо до тях по някакъв начин и ми е близко това, което те правят и го правят по най-добрия начин.

А ти готвиш ли?

На периоди, в по-свободните. Сега покрай филма работя денонощно, но пак ми се случва да го правя през паузите. Готвенето понякога ми действа като терапия, успокоява ме в края на деня. Малко съм маниак на тази тема. Обичам сам да си правя всичко. Имам колекция от любими кулинарни книги на английски. Търся си точните продукти от рецептите, не замествам нищо. Искам да опитам как изглеждат рецептите в оригинал. Случва се и да импровизирам, особено с подправките. Напоследък готвя скандинавска кухня - салати, риба, готвена по определен начин, супа от риба. Обичам, разбира се, италианската кухня. Не говоря само за пица и паста. А и за начина, по който се приготвя месото. Интересни са ми и многото им предястия.  

Веднага си представям, че имаш колекция от подправки.

Подправките са ми интересни, да. Харесва ми да готвя месо с мащерка или например приготвям пилешки филенца, поляти леко със зехтин, с малко масло, джинджифил, черен пипер, лимон. Престояват малко и леко ги запичам. Стават невероятни. Не мога да правя имам баялдъ или свинско със зеле. Предпочитам по-нетрадиционна за тук кухня. Никога не съм правил шопска салата вкъщи. Във всеки ресторант има. Не ми е интересно. Но правя една много вкусна салата с домати, маслини, авокадо, моцарела и един много хубав дресинг и става чудна винаги.