Виктор Чучков - на какъв език да си говорим като мъж и жена
Вечеря на свещи
Лилия Илиева 12 February 2020
Какво е отношението ти към вината?
Не мога да кажа, че съм сомелиер, но предпочитам кисели и сладки вина. Обичам да са по-дъбови. Понякога ми харесват по-леки, понякога – по-тежки. Обичам червеното вино да е леко охладено.
Да те върна към това, за което говорехме преди малко - какво е важно според теб във взаимоотношенията между мъжа и жената?
Първо, приятелството и доверието. И всеки да се стреми да разбира другия по-добре, да се опитва да прави нещата заради него, а не заради себе си. Разбрах, че е най-важното, макар че аз невинаги съм го правил. Мисля, че когато се грижиш за някого, ти самият може да се чувстваш много по-добре и много по-спокойно. Това са теми, за които става въпрос и във филма ни. Двама души не могат да бъдат щастливи заедно през цялото време, но аз познавам една възрастна двойка художници, в нашия квартал, мисля, че са вече много възрастни, на 80-90 години, и ги гледаш как цял живот вървят ръка за ръка. А са мъж и жена, и най-близки приятели, и работят заедно непрекъснато.
Как става това?
Сигурно са изключение. Живеем в много странен и объркан свят. Каквото и да говорят по новините, в света никога не е имало по-добро здравеопазване, повече лечение за болести, по-висок стандарт на живот въпреки всичко, поне в развитите държави. Никога не е имало по-добри автомобили, по-добра авиация, повече литература, повече музика. И все сме нещастни. Искаме още и още. И това според мен убива човешкото у нас. Мисля, че в една връзка е важно да се оценява кое е по-стойносното. И не да гледаш само себе си. Да мислиш повече за другия. Щастието е свързано с това как да намерим хармония със себе си.
Казваш за себе си, че си притеснителен?
Да. Понякога е добре, понякога пречи. Така съм възпитан. Не обичам да говоря за себе си или да се хваля. Притеснява ме и хората да ме хвалят. Едната ми баба беше македонка и непрекъснато ме хвалеше по приятелки – ето това е Викторчо, малкият, той играе във филма „Йохохо“, той свири на пиано. Я, Викторчо, изсвири нещо пред приятелите! И аз припадах от срам. Другата ми баба – баба Нели – майката на майка ми, която е от Русе, беше учителка по английски в английската гимназия, след като е завършила женския Американски колеж в Ловеч преди 9 септември. Мисля, че нейното възпитание ми се отрази сериозно. Тя беше сред най-близките ми през целия ми живот, докато не почина.
Интересно е, че г-н Чучков издига в култ семеството си, рода си, историята на рода и семейството си, хората, с които е живял, къде е учил, кого е срещнал, майка му какво е учила, баба му, дядо му , описва в подробности и в кой квартал е живял, какво са учили актьорите от филма му, запълва разговора с толкова излишни подробности, които ще отпаднат и ще бъдат забравени в момента, в който хората харесат или не харесат филма. В случая е поканен заради филма, нали? Не заради произхода и срещите си с хората. Винаги е странно, когато се измества центърът на едно интервю. При това не толкова от интервюиращия, колкото от интервюирания. Прозвуча ми все едно се продава - вижте ме какъв съм и кой съм. Нека видим филма на г-н Чучков. И нека е толкова добър, колкото възпитавалата го среда.
До #1:
А може би не е поканен на интервю заради филма, а заради това, че е интересен събеседник. Мисля, че за "18% сиво" може да се информирате от много източници. EVA са избрали да ни покажат човекът, който го е създал и лично за мен четивото беше много приятно.