Интересно е, че си заченат в Рим.

Майка ми забременява в последната година от следването си в Консерваторията в Рим, връща се да роди при майка си в Русе, за да е в сигурни ръце и да е спокойна. И после с баща ми се връщат в Рим. След това, бил съм на една годинка, когато сме се пренесли в София, в квартал Изток, в блока на Комитета за култура, създаден от Людмила Живкова. Съседи ни бяха Христина Ангелакова, Минчо Минчев, режисьорът Христо Христов, Невена Коканова, Константин Коцев. Много съм щастлив, че имах възможността да израсна сред тях, да ги срещам всеки ден, да си ходим на гости или на новогодишни партита. За мен тази среда е голямо вдъхновение за това, което правя в момента. Големият диригент Емил Чакъров също имаше апартамент в блока. Художниците Енчо Пиронков и Емил Стойчев. Бащата на Найо Тицин Атанас Нейков и майка му Виолета. Беше много интересно. Операторът на най-легендарните български филми („Козият рог“, „Капитан Петко Войвода“) Димо Коларов, така нареченият бате Димо, ни събираше всичките деца през ден в дома си и ни показваше камери, картини. Пускаше ни филмчета на малък прожекционен апарат.

В дома ви е гостувал и Енио Мориконе.

Да. С баща ми се запознават на конкурс за композитори и пианисти в Италия през 1991 г. Сближили са се, може би заради сходния темперамент. Артисти! И баща ми му предлага да запише музика за следващия си филм в България. „Имаме прекрасни музиканти, на световно ниво – му казва, – ще изберем най-добрите за теб. Ще организираме и студиото, и всичко. Ще се чувстваш прекрасно.“ Абсолютно учудващо след няколко месеца Енио Мориконе се обади и каза – Викторе, идвам. И записва няколко пъти с нашата компания. Бил е на гости вкъщи и баща ми е винаги негов гост, когато отиде в Рим.

Завършил си режисура при Людмил Стайков. Той ли те направи режисьор?

Това също е процес. Първо играх във филма „Йохохо“ на Зако Хеския. Бях впечатлен от него и от работата му с актьорите. За мен на девет години беше невероятно, магическо преживяване – да си партнирам с Кирил Варийски и много добри актьори, по сценарий на Валери Петров. За трите месеца по време на снимките в Каварна и Балчик се влюбих се в киното и си пожелах да правя каквото и да е, само да е свързано с него. Година-две по-късно започнах наистина да се интересувам от кино. Заедно с това живеехме врата до врата с режисьора Христо Христов. Беше ми много интересно да го слушам всяка вечер, когато се събирахме как му е минал снимачният ден, какво се е случило, какъв нов филм прави, какви проблеми има. Това много ме зареждаше и вдъхновяваше. Гледали сме филми с Христо. Той ми е обяснявал защо виждаме някакви неща на екрана, как ги виждаме, какво е действието, кое как се прави. И така започнах да се подготвям да кандидатствам режисура. От шестнайсетгодишен започнах да пиша разкази, да гледам още повече филми. Записах се на един киноуниверситет, където ходехме с много мои приятели – Андрей Кулев, Николай Тонков-Бен, Найо Тицин, Димитър Коцев – Шошо. Тодор Андрейков го водеше два пъти седмично в кино „Дружба“ тогава, сега – „Одеон“. И след това имах щастието да попадна в класа на Людмил Стайков, който е изключителен педагог и професионалист в киното. Отделно харесвам и френската Нова вълна, и италианския неореализъм. Колкото пъти съм гледал „Двайсети век“ на Бертолучи с Робърт де Ниро и Жерар Депардийо, излизам от салона настръхнал. И не ми се говори с никого по два-три часа. На 27 години учих италиански в Италия за четири месеца и го проговорих.

Представям си, че една вечеря на свещи с теб би протекла на фона на картини на Пикасо, музика на Рахманинов със стихове на Шекспир и би завършила с филм на Бертолучи. Споменавал си, че се възхищаваш на всички тях.

Свиря от шестгодишен на пиано, по настояване майка ми и баща ми. Към трети-четвърти клас не ми се свиреше. И те не са родители, които насилват. След което се запалих по рисуването покрай сина на Енчо Пиронков – мой приятел, който рисуваше прекрасно и той ме заведе на курс в съседния блок, където се подготвих за художествената гимназия. От шести-седми клас се интересувам от фотография. Много снимах. Имах си малка лаборатория на 16 години в мазето за проявяване и копиране на филми.

Смятам, че основните познания по литература, музика, визуални изкуства – изобразително изкуство, фотография, са важни за един режисьор. В правенето на филми трябва да имаш вкус, разбиране за драматургия, ухо за музика, за звуковите ефекти. А също така трябва да имаш подход и за работа с актьорите. Аз винаги участвам супер активно в това. И искам да стане най-доброто и да ми харесва. А за да обясниш какво искаш и какво не, трябва да си навътре в тия неща.

С каква жена би ти било приятно да вечеряш на свещи?

Жена, с която мога да си говоря. За мен една жена трябва да е умна преди всичко, и освен да е красива, да има чар. Аз съм естет.