Виктор Чучков - на какъв език да си говорим като мъж и жена

Вечеря на свещи

Лилия Илиева 12 February 2020

Снимка: Микаел Стефанов

Заченат е в Рим, роден в Русе, отраснал сред Енчо Пиронков, Невена Коканова, Христина Ангелакова, оператора Димо Коларов. В ДНК-то на Виктор Чучков-син се забъркват гени на прадядо свещеник, завършил Духовна семинария в Цариград, на дядо лекар, свирил на цигулка и озвучавал неми филми, и на баща композитор, пианист и професор, чиито творби според Wikipedia се изпълняват в поне 16 страни в Европа и чиито песни са част от музикалния фон на нашето детство. 

Виктор свири на пиано от шестгодишен, на девет партнира на Кирил Варийски във филма „Йохохо“. Завършил е художествена гимназия и НАТФИЗ. Режисьор, актьор, сценарист, фотограф, човек с вкус и разбиране за изкуство, европеец по душа, ценител и познавач на културата на Стария континент и космополит. Общуването с такъв мъж е интересно и удоволствие. Пълноценно е. Дори без свещи има светлина, топлина и атмосфера.

Повод да се срещнем е новият му режисьорски филм по романа на Захари Карабашлиев „18% сиво“. Главните роли изпълняват Руши Видинлиев и Доля Гавански.

Виктор избира да вечеряме в ресторант „Ателие“, който е любим и на EVA с интериора си, авторската кухня, атмосферата, артистичността, заради квартала, в който се намира, и защото певицата Белослава умее да прави всичко красиво и със сърцето си. Разглеждаме менюто. Обсъждаме напитките. Моят събеседник е от тези, които традиционно предпочитат бяло вино през лятото, червено - през зимата. Харесва да има сира, ако става дума за купаж. Така че в чашите ни се разлива ароматно „Капатово“ от лозята на Мелник, бутилирано в Дамяница.

Как попадна на романа „18 % сиво“ и какво те провокира да поискаш да го разкажеш на екран?

Брат ми ми каза: „Намерил съм много интересна книга за новия ти филм“. Прочетох я на един дъх, на плажа в Лозенец. Когато затворих последната страница, си дадох сметка, че много ме е развълнувала, лично. Бях убеден, че това е историята на Захари (Карабашлиев). И като се запознахме, го питах дали е добре, дали всичко е наред с него, с жена му. Книгите и филмите понякога могат да те увлекат много дълбоко в истории, да ти отворят други светове.

Идеално място няма. Винаги мислим, че е по-добре там, където не сме.
Брат ти често ли ти казва какво да правиш?

Ха-ха. Случва се. По-малък е с 4 години. По-малкият брат винаги иска да бъде голям. Но мисля, че е взаимно. И аз се опитвам да му казвам какво да прави. Иначе Борислав е основен продуцент в нашата продуцентска компания. Развиваме много проекти. Правата на тази книга купихме през 2011 г. и докато стигнем до сценарий, мина време. Необходими бяха подготовка, финансиране. Направихме доста сложна копродукция между 5 държави – България, Германия, Македония, Сърбия и Белгия.

И преместихте мястото на действието в Европа вместо в Щатите.

Да. Европа през последните години е много по-интересна, по-динамична и ни е по-близка не само като разстояние, но и като манталитет. От самото начало със Захари Карабашлиев си дадохме сметка, че както книгата е самостоятелно произведение, така ще се случи и с филма. Първата година, след като купихме правата, работихме заедно по начални варианти на сценария, но след това филмът тръгна по свой път. Тъй като виждам и себе си в главния герой, реших, че е хубаво със сценаристите да вкараме нещо лично от мен, исках да осъвременим историята, да е по-актуална. Постарахме се да я приближим и към актьорите, до личните им преживявания. Смяната на мястото на действието наложи изграждането на нови герои. И все пак запазихме темите, конфликтите, въпросите, които задава книгата. Имаше магия в правенето на този филм. Всички актьори в „18% сиво“ са изключителни, космополитни хора с много сериозен опит в театъра и киното и мисля, че вляха от своите преживявания в историята.

Разкажи малко повече за тях тогава.

Руши е живял в Ню Йорк, Южна Африка, Лондон, Единбург, учил е в Англия, Италия. Доля е родена в България, но е живяла в Белград, Санкт Петербург, Самарканд. Учила е актьорско майсторство в Москва при Владимир Гордеев, ученик на Тарковски. Завършила е Лондонската театрална академия, след това Кембридж, доктор е по руски театър и култура. Партнира си на сцената на Уестенд с доста известни и утвърдени имена. Играе в сериали, във филми на BBC. Във филма играе Самуел Финци, чиято кариера се случи в Германия, дори сега ще води Берлинале. Рон Кук има около 94 роли във филми като „Шоколад“, „Тайни лъжи“ на Майк Лий, в сериала „Чернобил“. Сузане Вюст е млада австрийска актриса с около 40 филма с премиери във Венеция и Кан, Норман Болман си партнира с Кенет Брана на сцена.

Става въпрос за емигрантска история все пак.

През 2020 г. говорим по-скоро за свобода на пътуване и преместване, което е глобален феномен, отколкото за емиграция. Много хора опитват да се реализират в бляскави и големи градове като Лондон или Ню Йорк, привлекателни с възможностите и културата си, но невинаги успяват да се адаптират. Често във филма се задава въпроса може ли страна, в която не си роден, да е твоят дом. Както казва героят на Самуел Финци във филма, идеално място няма. Винаги мислим, че е по-добре там, където не сме. Или се случва да се бориш много за своя мечта, да изминеш дълъг път и когато я постигнеш, да се окаже, че си изгубил нещо много по-важно. Има и много важни теми като обичта, не само между мъж и жена, а между хората, как да се научиш да обичаш. 

следваща страница »
2 КОМЕНТАРА
2
AVA
14 February 2020, 13:19

До #1:
А може би не е поканен на интервю заради филма, а заради това, че е интересен събеседник. Мисля, че за "18% сиво" може да се информирате от много източници. EVA са избрали да ни покажат човекът, който го е създал и лично за мен четивото беше много приятно.

1
ваня
12 February 2020, 17:21

Интересно е, че г-н Чучков издига в култ семеството си, рода си, историята на рода и семейството си, хората, с които е живял, къде е учил, кого е срещнал, майка му какво е учила, баба му, дядо му , описва в подробности и в кой квартал е живял, какво са учили актьорите от филма му, запълва разговора с толкова излишни подробности, които ще отпаднат и ще бъдат забравени в момента, в който хората харесат или не харесат филма. В случая е поканен заради филма, нали? Не заради произхода и срещите си с хората. Винаги е странно, когато се измества центърът на едно интервю. При това не толкова от интервюиращия, колкото от интервюирания. Прозвуча ми все едно се продава - вижте ме какъв съм и кой съм. Нека видим филма на г-н Чучков. И нека е толкова добър, колкото възпитавалата го среда.

ТВОЯТ КОМЕНТАР