А откога не ядете месо и защо?

О, и това ли ще пишете! Ядях много месо и спрях преди 12 години. Месото е свързано със смъртта, с агресията. А ние, хората, не сме хищници, объркали сме хранителната верига. Нито един хищник не е на два крака, преследва жертвите си на четири. Ние сме берачи на плодове. У дома най-голямата ни дъщеря беше веган, сега е вегетарианка. Другият съм аз.

Имате ли някакви лоши навици?

Имал съм и имам. Но не са големи пороци. Пропуших, после поне шест пъти ги отказвах, веднъж дори за пет години, но го правя до ден днешен. Аз никога не съм най-вляво или най-вдясно, винаги карам по осовата линия.

Изповядвам философията, че човек трябва да прави това, което му доставя удоволствие, а не защото така трябва, така е прието или полезно.

Е, точно това е движение по осовата линия. Човек никога не може да прави само това, дето му харесва, но и никога не бива да изпада в крайности.

В къща или в апартамент живеете?

В къща. От много години. Животът ми започна в апартамент с обща тоалетна, ползвана от три семейства. Ведомствено жилище в Лозенец... През всичко сме минали. И през къща, където се редувахме кой да пали парното с въглища...

От това разбрах, че сте роден в София, но откъде са корените ви?

От Северозападна България. Баща ми е от едно село до Чипровци, Железна, а майка ми – от Димитровград, Западните покрайнини. Израснал съм с баба и дядо в Кнежа и се чувствам безкрайно свързан с този край. Пътувал съм по толкова много планини, дори  Хималаите, но тази наша Стара планина е най-красивата за мен.

Кога сте бил най-щастлив, д-р Стаменов?

В момента. Всеки път трябва да се радваш на момента.

Имате ли колекция от щастливи моменти?

Да, ще ви разкажа една история. Една вечер, когато трябваше да се прибирам, заваля страшен дъжд. А аз съм с колелото. Жена ми се обади и предложи да дойде да ме вземе, казвайки ми: „Знам, че не си нормален, но в този дъжд... много се притеснявам за теб“. Аз отвърнах, че в много по-страшни бури и дъждове съм се прибирал, така ще го направя и този път с колело. А тя: „Не съм спокойна и ще те пресрещна, защото зная, че няма да ме изчакаш“. Така и стана – яхнах колелото, а жена ми ме пресрещна с колата. И докато товарим колелото отзад, една кола спря зад нас. Абсолютно непознат слезе и попита какво става. Ами товаря си велосипеда, това става. „Ох, аз помислих, че си закъсал!“, каза момчето, качи се в колата и потегли. Аз дори не можах да го прегърна, а толкова ми се искаше! Някой да спре и да те попита имаш ли нужда от помощ, без да си поискал. Бях толкова щастлив, цяла нощ ме държа...    

Радвам се да го чуя! А какво сънувате?

Много неща. И красиви, и кошмарни. И се будя преди алармата. Така съм програмиран – спя за кратко. Събират ми се по 3–4 часа през нощта. Но винаги, когато намеря пролука във времето си, мога да си отзема по 10-ина минути сън. Лесно заспивам, още преди да излети самолетът, вече съм се отнесъл.

Къде срещнахте жена си?

В болницата. И не аз, а тя реши, че съм нейният човек. От дългия си опит с жени вече съм категоричен, че вие вземате решенията, няма какво да се заблуждаваме. А романтичната история на връзката ни – това е нещо, което човек може да разкаже на децата си, когато стане по-възрастен. Вечер, до камината, на светлината на огъня...

Бихте ли разказали на децата си историята на своето първо влюбване?

Да, ама тогава съм бил на пет или на седем години. Това е най-чистата любов, в нея отсъства сексуалният елемент. И ако ми възразите, че е детинска работа, ще кажа, че може би децата знаят повече от нас, възрастните.

Научихте ли нещо от дъщерите си?

Всеки ден уча. Например как да бъда по-добър с телефона.