Кои са личните ви празници?

Най-вълшебният празник за мен е Коледа, най-цененият, най-обичаният. Може би защото съм роден през декември, може би защото обичам зимата, а може би просто защото обичам хората.

Как празнувате рождения си ден?

Изключвам телефоните си, защото много хора искат да ми честитят. И се занимавам с нещо, което съм оставял винаги за накрая – от един дълъг обяд със семейството ми до пилотиране на двуместен самолет, всякакви такива.

Казаха ми, че летите с делтапланер.

Не, летял съм, за да видя какво е. Катерил съм също така, какво ли не съм правил.

А как поддържате форма?

Емоциите на хората ме държат във форма. Не любовта, а емоцията. Иначе ходя с колело на работа. Скитам по планините. Но ако ме питате за йога или някакви други там, тън мън ли бяха, модерни неща, не ползвам. Тялото ми е в много добра кондиция.

Вярно ли е, че една инвитро процедура е успешна тогава, когато се случва в рамките на 5 до 7 минути?

Страхотен въпрос! Откъде го научихте? Това е нещо, което аз изповядвам. Ако питате биолозите, те ще ви кажат, че ембрионите спират да живеят, ако се забави връщането им там, където им е топло и приятно. А може би има и друга причина. Това не е норматив, американците го публикуваха преди десетина години – че нямат никаква успеваемост при трансфер, направен след седмата минута. Затова всичко трябва да е разчетено, да се прави от екип и да няма излишни движения. Ние сме свършили под третата минута, таймер не ни е нужен.  

На колко години е първото ви бебе?

Не зная. Откакто работя с екип, май вече са седми-осми клас децата ни. Аз никога не се изтипосвам отпред, това е дело на екипа на клиника „Надежда“. Това е колективен спорт, колективно изкуство.

Да, ама като кажат „Надежда“, разбират д-р Стаменов.

Като кажат Барселона, разбират Меси, но едва ли някой вярва, че Меси може да бие всички сам.

Добре отбивате! Нека ви вдигна още веднъж топката. Какво е максималното количество ембриони, които връщате в утробата, за да си гарантирате успешно зачатие?

О, Боже! Не е въпрос на максимална бройка, а на познаване на историята на дадената жена, нейния организъм, нейните заболявания, броя на опитите й, качеството на ембрионите. Трябва да мислиш и за това, ако забременее с близнаци, как ще ги износи и роди, дали ще ги роди доносени, или не. Ако щете дори трябва да мислиш и за това кой е до нея и кой ще й помага да ги гледа.

Обсъждате ли с пациентите си колко ембриона да върнете?

Задължително.

И чий глас е решаващият?

Трудно е да се отговори еднозначно. Има случаи, когато и пистолет да опрат в челото ми, не мога да се съглася с искането на пациента да получи повече ембриони.

Преди време гледах интересен филм за близнаците. Установено било, че всеки левичар е имал огледален еднояйчен близнак, който не е оцелял.

National Geographic търсят винаги нещо сензационно, нестандартно, интригуващо. Според този филм излиза, че и аз съм плод на бременност с близнаци, защото пиша и работя с лявата ръка. Харесвам двуплодната бременност и съм щастлив, когато я постигна. Защото знам, че това понякога е единственият шанс на жената. Като млад лекар износих и родих близнаци само шест месеца след раждане с цезарово сечение. При това ги родих доносени!

Как хубаво го казвате – износих и родих!

Не обичам думата изродих. Ние винаги раждаме заедно с жените. Ама защо само мен ме снима фотографът?

Защото сте основният герой днес. Полицая на улицата... по темата за близнаците.

Да, видял съм и много лоши истории с близнаци. Затова, когато може да се избегне, е добре. Не съм съгласен, че двуплодната бременност не е патологична, както ми казахте, че се твърди в документалния филм на NatGeo. Матката е едностаен апартамент.

Д-р Стаменов, кой е вашият начин да презаредите батериите?

Ще ми спестите ли този въпрос? Не искам. Това си е моето кръгче, в което не искам да допусна никого. Знаете ли, че едно от нещата, които най не обичам, е да получавам подаръци. А хората, понеже по някакъв начин са заробени от благодарност към мен, когато разберат какво правя в свободното си време, със сигурност ще нахлуят и в него и ще ме затрупат с неща, които не мога да кажа, че не искам, тъй като в тях са вплетени и любов, и благодарност. Ако кажа как си почивам и какво харесвам, ще започна да получавам и там такива свидетелства.