Казахте, че сте от породата на четящите хора. Коя е книгата на нощното ви шкафче?

О, там са поне 30 книги и още толкова имам в телефона. За да не свети до късно лампата, там чета. Киндъл рядко ползвам. Снощи завърших „Алиса в Страната на чудесата“. Не защото не съм я чел досега, а защото, препрочитайки, намирам нов смисъл. Четенето е моят escape. За някои, особено за по-младите, това е виртуалната реалност. Та си мисля, че пребивавайки все повече и повече в нея, обезсмислят моята работа. Тя не е да създавам бебета, а да правя хората щастливи. Когато са щастливи някъде другаде, няма да дойдат при мен. Ще си направят виртуално дете.

Засега поне няма такава опасност, или имате друга информация?

Не, наистина, но все по-малко хора са готови да имат дете, за което да се грижат – да го хранят, да бедстват, когато е с 40 градуса температура, да плачат, като е болно. Затова предпочитат да пребивават във виртуалното пространство.

И какво, човечеството ще се затрие ли?

Не вярвам. Имам подкрепата на моя добър приятел Рей Бредбъри, който предрича нов Ренесанс. Фантастите са предсказали в романите си всичко, което ще се случи, така че Възраждането предстои.

Имате ли и друг литературен приятел, след когото вървите?

Романът, който много ме вълнува в момента, е „Мостът на Клей“ на Маркъс Зюсак. Месеци наред го чета и се боря с него. Зюсак ми е като добър приятел, а сега съм на книга, която не мога да прочета. Не мога да разбера дали е писана за пари или след прием на свръхдоза. Толкова е сложно написана според мен поне. Чакаш на 600-та страница да разбереш нещо, някаква история, заровена дълбоко, труден роман. Отдавна не бях бедствал над четиво. А четирите му книги, които съм прочел, всичките са докоснали сърцето ми.

Какво друго докосва сърцето ви?

Музика. Музиката и книгите са истинските оръжия срещу посредствеността.

Да не сте си купили грамофон? Нали се връща винилът...

Вие се шегувате. Аз работя по 16 часа на ден и единственият начин да слушам музика е от телефона или от тонколонките на компютъра, като се прибера.

Щедро хвалим Дани Спартак, който идва да ни препоръча основно ястие – на мен смело ми предлага лаврак с манатарки и карфиол, а на господина – един свински котлет или патешко. Докторът тихичко повтаря, че не яде месо, затова се съгласява да хапне равиоли с рикота и спанак. По-късно ще ги определи като изключително вкусни и ще се притесни, че не може да си изяде всичко в чинията, а се бои, че ще обиди домакините.