Какво търсите на екзотичните места, знам, че сте ходили дори в Хималаите?

Всичко, което е интересно. Децата ми имат интереси, всяка различни, но не са свързани с мола. Има една китайска приказка за човек, научил, че под един мост има заровено съкровище. След хиляди перипетии стигнал дотам, едва останал жив. Изкопал яма и стигнал до писъмце, в което пишело, че съкровището е в неговия собствен двор на село.

Дани Спартак лично ни сервира предястията – за доктора е приготвил сготвена в масло целина, покрита с крем от целина. В чинията има също задушен спанак, чери домати с лук и лешници. Събеседникът ми иска първо да снима, после да вкуси, като отправя поздравления към шефа – споделя, че първо взел крема за сирене бурата и щял да го откаже. Чукваме чаши, отпиваме – „Моето вино е добро“, казва докторът, „Моето е още по-добро, мускатово“, отвръщам. И продължаваме да „пътуваме“.

Ходили сме в Гренландия, в Исландия. С жена ми сме обиколили доста места в Африка. Напоследък не ни остава много време, но планираме скоро пак да поемем надалеч, на грандиозно романтично пътешествие. Ще запазя дестинацията в тайна.

За да не ви стигнат и там желаещите да заченат ли?

Неее, просто е много лично това, не искам да го споделям.

Какъв е процентът психология във вашата работа?

Преди да дойда при вас, бях с едни млади хора, много интелигентни. Още съм под въздействие на емоциите от тази среща. Тежък случай. Не от медицинска гледна точка. Има куп причини да не им се получават нещата. Питат какво да направят, но и искат да знаят какъв е процентът да успеят, който аз им давам. В погледа им – недоверие. Замислих се дали трябва да се занимавам с техния случай, карах се със себе си. Не мога да лекувам човек, който не ми вярва на 100%. Като усетя, че някой се съмнява...

Нямате ли механизъм да създадете доверие?

При нас идват мнозина, които не ни вярват. Например чужденци, за които държавата ни е на проститутките и на евтиното пиене. Но може би не се изразих правилно – за да повярваш на някого, трябва да го погледнеш в очите, да го усетиш. Щом си пуснал пердето и си повтаряш „тоя няма да ми свърши работа“, дори магически трик няма да промени нещата. Аз, като погледна някого в очите, знам дали можем да работим заедно. А в случая, който съм убеден, че мога да разреша, няма как да убедя хората да ми се доверят. Затова няма смисъл да продължаваме.

Статистиката за успеваемостта на инвитро във вашата клиника не е достатъчно убедителна?

Не обичам статистиката. Рядко я ползвам. Когато някой ме попита какъв процент ми давате, отговарям, че процентите са за 1000 човека, а аз ще се боря за вас на 100%. Виждам, че има шанс – голям или малък, никога не го изчислявам в проценти, и ще го използвам.

Д-р Стаменов, има ли хора, които сте отказвали да пробват?

Разбира се. Обяснявал съм на свои пациенти, че съм човекът, който не може да им даде сила да продължат, но съм този, който може да им каже кога да спрат. Аз съм най-добрият им приятел.

Интересен ли ви е етичният аспект на всички възможности на съвременната медицина?

Аз не съм против биоетиката. В съвременната медицина наистина се прави много. Но ние нещата ги разбираме по тривиалния начин. Аз съм пристрастен, аз съм страна. Аз съм като полицая на улицата. Той ще ви каже много повече за това какво се случва там, кой е лош, кой добър, кой как страда, отколкото някой, който седи в махагоновия си кабинет и пише законите и наредбите. Така че нека да има биоетика, нека има теоретични постановки, но те само докосват това, което хората чувстват. Моята гледна точка не може да бъде друга, аз съм там, до тях. Или ако щете, един от тях.

Колко години вече сте един от тях, д-р Стаменов?

Хикс. По-интересно е колко години още.

Това вече е Божа работа.

И свободна воля, не я забравяйте!