Много съм развълнуван от това, което предстои. Няма да говоря неща като: Ох, не знам дали е станал този филм! Това не е честно към публиката. За себе си знам, че съм постигнал доста голяма част от онова, което съм искал. Така че вярвам във филма и го предлагам на публиката с абсолютно чисто сърце. Аз имам само един филм – „Дневникът на един луд“  от 1996 г. Тогава бяха мутренски години и филмът не беше подкрепен от НФЦ и някак не можа да се случи истински. И си казах: киното не е за мен. После театърът ме погълна, отмъсти си за всичко, което преживях, за целия зор около заснемането на този филм. И ето че сега отново снимах. Много съм благодарен на Ars Digital Studio, на продуцента Иван Тонев, на художника Георги Тодоров-Жози, на звукорежисьора Благомир Алексиев-Миро, на всички актьори, сред които са Велислав Павлов, Анна Пападопулу, София Бобчева, Димитър Рачков. Специални благодарности на моя мениджър Кирил Кирилов, който ме разтовари от доста ангажименти! Благодарен съм на Националния филмов център. Много пъти съм бил отхвърлян от всякакви институции, не ми се говори, не ми се връща към това. И досега има театри, в които не ми се позволява да играя, защото не съм на щат, а съм частно лице.

Снима ли ти се още?

Много. Научих някои важни неща и следващият опит ще е още по-добър. Тази година си устроих доста интересни преживявания, но случайно стана. Не съм мислил да имам премиера на филм и представление в „Арена Армеец“ точно сега, заради 50-годишнината ми. Просто така се случи. Каня колкото може повече хора да дойдат, за да споделим това преживяване и да видим какво ще се получи.

Ходя, при това в моловете. Ходя на късни прожекции и често съм сам пред големия екран. Гледам всякакви филми, макар да си мисля, че след Бергман, Тарковски и Фелини сякаш няма кино, а нещо друго, но пак е интересно. Гледам и филми за супергерои, защото при тях има винаги сублимация на много качества само с няколко щриха, с много прости изразни средства. Обичам да гледам и Чаплин. И той е супергерой. От най-големите. Той представя историята на човека въобще – бедняк, който няма нищо, но винаги е с фрак, бомбе, бастунче и готов за светли преживявания. (Усмихва се.)

От какво си доволен от себе си? Защото по принцип си по-склонен да говориш повече за това от какво си недоволен.

Няма такова нещо. Има моменти в спектакъла – едната секунда, която дели края на представлението от аплодисментите. И е имало случаи, в които в тази секунда съм бил доволен и от себе си, и от всички около мен. Кратък миг е това, но съм го преживявал доста пъти и всичко си е струвало заради него.