Как става това? Как си съхраняваш енергията?

Стотното представление на „Черното пиле“ беше в зала 1 на НДК пред 3000 души. За първи път играх цяло представление, два часа, пред толкова хора. Страхотно! Мобилизираш се максимално, концентрираш се, спираш да слушаш мислите си и просто работиш. За мен преживяването бе особено оптимистично. Да обединиш толкова хора в един дъх, да се слееш с тях и те с теб! И тези хора да ти отделят толкова време! Значи не сме такива егоисти, защото това, което се случи там, е много далеч от егоизма. Дълго време бях под влияние на това преживяване. После започнах да обикалям нарочно много по-малки зали в по-малки градове, където хората не са свикнали толкова как да се държат спрямо спектакъла, как да мълчат например, кога, те са по-експресивни. Още по-силно преживяване! Те за пръв път достигат до спектакъл, който иска да ги обедини, а не да ги развлича, разплаква, разсмива. На 14 септември пък, когато се навършиха 100 години от рождението на Николай Хайтов, играх „Черното пиле“ в Асеновград, където именно се развива действието на разказите, по които е моноспектакълът. И толкова много хора след представлението дойдоха да ми кажат: аз познавам този лекар, за когото е писал Хайтов, или пък някой друг герой. Сливане между изкуството и реалността се получи. След време може би трябва да пиша и да направя филм за тези неща, защото те също са част от историята на българския дух. Не е само това за кого гласува българинът, защото въпросното понятие е девалвирало напълно. Българинът осъзна, че няма спасение в политиката, в гласуването. Българинът, притиснат отвсякъде – политически и икономически, все пак избра човека, а не света, душата, а не материята. Много хора ще ми кажат: не виждаш ли колко простаци и чалгари има навсякъде! Ами няма такова нещо – ще им кажа аз.

Но всъщност има.

Не, съотношението е нормално. Такова е, каквото е навсякъде. Процентът на простаците си е приблизително константна величина навсякъде по света. Върху простаците и чалгарите в България акцентират хора, които са въвлечени в определени игри, изискващи от тях да утвърждават такъв тип нагласи. И които искат тази страна да се превърне след време в плацдарм на търговия и войни. Надявам се, че няма да го допуснем, защото сме православна държава и това е много силно нещо. Говоря като много грешен човек. Аз не съм праведен. Убеден съм, че има много праведни хора и благодарение на техните молитви ние съществуваме. Чувал съм за такива хора, познавам някои от тях, чета книгите на други. Не идеализирам нищо. Убеден съм, че всичко, което казвам сега, няма да остане безнаказано за мен и с думите си ще привлека зло към себе си. Но ще съм щастлив, ако някой ме послуша. По една страница от Библията на ден е достатъчно като начало.