Мечтаете ли някой от вашите ученици да ви надмине? Казват, че най-голямото удовлетворение за учителя е ученикът му да стане по-добър от него.

Това са сравнения много относителни. Защото епохите са различни. Както казах вече, в нашата епоха имаше примадони – след Калас, Тебалди дойдохме аз, Прайс. Сега имаме само една Нетребко. Никога не съм имала самочувствие, че съм на 100% успяла, за да мога да кажа, че някой ме е минал на повече от 100%. Имам две ученички, които са може би на мое ниво. Но в днешно време се изисква нещо съвсем различно от това, което беше по мое време. Мярката е различна за успех и за звездност. Сега натискаш едно копче и гледаш нещо, което се се случило в Америка например. Няма потребност да живееш за няколко часа в друг свят, присъствайки на спектакъл на живо. Наслаждавайки се на илюзията на красотата.

Сценичните изкуства вече не оставят нищо на въображението. На сцената се случват буквални събития, също като в реалния живот.

Аз съм оптимист и водя борба да науча новите поколения, че трябва да имат почит към композитора. Когато отивам да гледам мои ученици на световни сцени, виждам такива извращения в режисурата. И ги питам защо се съгласи, бе, дете? Няма нужда Кауфман, който е номер едно на тенорите, да пее по къси гащи тиролски Вагнер! Знаете ли какво ми отговарят? Ние вече не можем да се противопоставяме, не можем да кажем не, защото зад вратата чакат следващите кандидати за ролята. Ние едно време имахме сигурност за бъдещето. Растеше се бавно, изпипвахме музиката, развивахме се. Сега тези деца трябва да живеят и това е най-страшното. Стана много мъчно да преживяваш с изкуство.

Учите ли вашите момчета и момичета и на друго, освен да пеят?

Аз ги осиновявам тези деца. И започвам от държането на сцената. Не им позволявам да се обличат лошо на сцената. Отивам и им затварям деколтетата. Имах една ученичка, която пристигаше на урок с минижуп, с мрежести чорапи и на ей такъв ток и много гримирана. Казах: в моя клас така не се влиза. Ще се обличеш прилично, а не за кафе шантан, и ще дойдеш отново. Етиката за мен е много важна, разбирам под етика верността към композитора. Затова се дразня, когато думите не отговарят на действието. Когато Манон Леско, която трябва да е в разкошен костюм от 17.век, се явява на сцената по сутиен и по гащички. Това е моят бунт и моята битка.

Изгубена е тази битка, г-жо Кабаиванска! Сигурно много скоро ще „редактират“ Верди, забранявайки на неговия Отело да бъде мавър. За да не се обиди някой, да не се почувства засегнат...

Най-страшното, което ми казаха, е, че една американка не искала да се гримира като Аида, която е етиопска принцеса, заробена в Древен Египет, защото това било проява на расизъм.

Защо ли не се учудвам, след като накараха канадския премиер Джъстин Трюдо да се извинява за това, че преди близо 20 години се е маскирал като Аладин!