Бояна Шарлопова - кармата Стефан

Ваня Шекерова 28 November 2019

Снимка: Тихомир Рачев

За каквото и да говорим с красивата съпруга на отишлия си преди година и половина бизнесмен Стефан Шарлопов – за бизнеса, който тя пое заедно с дъщеря му от първия му брак, Ева, за живота й преди и след, за децата им, дори за бъдещите й планове, включително и за нова връзка, неизбежно опираме до личността, вкоренила се дълбоко в миналото, настоящето и бъдещето на Бояна. Така че нямаше как да избягаме от темата Стефан, още повече, че разговаряхме в неговия офис, откъдето сега Бояна Шарлопова управлява хотелите и имотите на фамилията. Успешно и ръка за ръка с Ева Шарлопова.

Ти като щастлив човек ли се определяш след всичко, което ти се случи?

Да, защото съм имала възможност да бъда с такъв мъж до себе си толкова години, да бъда обичана от него, да се уча от него. Живяла съм щастливо през това време. Ухажвана, обгрижвана, подкрепяна. Сега в момента, като се обърна назад, си казвам, че са ми се случвали толкова хубави неща, които ми дават смисъл да продължавам напред. Въпреки че Стефан го няма, аз го виждам всеки ден в лицето на нашите четири деца, чрез които любовта ни продължава да живее и сега. Щастието за мен е, че децата ми са здрави, бизнесът ми е подреден и се чувствам балансирана. Позитивен човек съм и малките неща ме правят щастлива.

Какво си помисли за Стефан първия път, когато го срещна?

Бях на 23, когато видях Стефан за първи път, тъкмо бях завършила микробиология и генетика в Пловдивския университет. Много по-късно, в един филм за Созополис, той казва: „Няма случайни срещи и моменти в живота, всичко е предначертано.“ И беше прав. Не съм била толкова смела в мислите си, за да го определя като мъжа, който ще е баща на децата ми, но се почувствах като хипнотизирана. Не можех да мръдна, да кажа и думичка, не бях на себе си. Казват, че се случва, когато връзката е кармична. Изключително харизматичен мъж, познах си го от пръв поглед. Завладя ме. И така цели 17 години.

Стефан като че ли се подготвяше за раздялата. Още пазя един есемес: „Бъди себе си, бъди щастлива“, получен от него няколко часа преди да почине.
Винаги ли си търсила в партньора си и баща? Каза, че родителите ти са се разделили и си била доста нещастна от това, че не си пораснала с баща си.

Аз съм имала щастливо детство, въпреки че баща ми не беше до мен, колкото би ми се искало в онзи момент. За щастие, родителите ми успяха да запазят добрия тон помежду си. Въпреки че татко понякога ми е липсвал много, дядо ми винаги се е старал да ми компенсира липсата на бащина любов и подкрепа. Не съм търсила връзка с по-възрастен от мен мъж съзнателно, но в лицето на Стефан усетих подкрепата, която всяка жена търси в мъжа до себе си.

Когато го срещна, беше ли свободно сърцето ти, или трябваше да прекъснеш връзка, за да продължиш?

Когато срещнах Стефан, сърцето ми беше свободно, но аз не бях. Имах петгодишна връзка, в която от година време си давах сметка, че не съм щастлива. Срещата ми със Стефан просто ускори решението ми да изляза от нея.

Говорили ли сте със Стефан какво би станало, ако той или ти спрете да обичате, влюбите се в някой друг? Имало ли е между вас споразумение да бъдете честни един с друг?

Имам чувството, че си била преди 20 години с нас! Да, казахме си, че ако някой се влюби в друг през годините, които ни предстоят, ще седнем, ще го обсъдим и ще преценим дали можем да живеем с това или трябва да се разделим. За себе си мога да твърдя, че не ми се е случвало да изпитам чувства към друг човек. Смея да кажа, че и при него е било така. Успяхме да бъдем честни със Стефан, което запази връзката ни толкова години.  

Кога и как Стефан ти предложи да се ожените?

Случи се след като заживяхме заедно. Голямата ми дъщеря, Бояна, вече беше родена. На 31 декември празнувахме Нова година в един от нашите хотели. В един момент Стефан взе микрофона, излезе пред всички и ми предложи да се оженим. За мен това беше толкова неочаквано, че мълчах в продължение на няколко минути. Разбира се, казах „да“, но шокът беше още по-голям, когато разбрах, че сватбата е на следващия ден, след по-малко от 12 часа. И така – оженихме се най-напред пред Бог. Една година по-късно Стефан се прибра вкъщи и ми каза, че пак ще се женим – този път пред държавата. Накрая установихме, че никой от нашите приятели не е присъствал на сватбата ни, и година и половина по-късно решихме да направим голямо парти с близки и приятели.

Имала ли си някога усещането, че си украшение в живота на Стефан?

Задавала съм си много пъти този въпрос през годините. Дълбоко съм убедена, че той видя и почувства душата ми, нея хареса, нея избра. Винаги успяваше да ме накара да се чувствам специална и значима като жена.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР