Идва ред на момчетата, дошли на света след три момичета на Стефан. Кога разбра, че са две?

Почти веднага след като си направих теста. Пътувахме за Германия, когато ми излязоха резултатите. Докторът, на когото ги пратих, каза, че най-вероятно бебетата са две. Новината се потвърди, като се върнахме, а след няколко месеца се разбра, че са момчета. Стефан беше много щастлив. Те бяха много чакани и напълно осъзнато създадени деца. Илия прилича на баща си и на Стефани – много общителен, буден, любопитен за света. Георги е по-самостоятелен, амбициозен, обича винаги да е пръв. Изключително любознателно дете и често ме изненадва колко бързо научава нови неща.

Кое от децата беше с най-силна връзка с баща си?

Стефани. На година и половина претърпя инцидент, който ни накара за момент да помислим, че ще я изгубим. Сякаш след този момент Стефан разви особена привързаност към нея. Имаха специална връзка и тя като че ли най-тежко преживя смъртта му. Месеци преди да почине, имахме истински откровени разговори в семейството. Сядахме вечер и всеки разказваше как е минал денят му. Веднъж Стефан попита: кажете, деца, с какво ви обидих, с какво ви нараних, къде в отношенията си с вас греша. Отначало започнаха плахо да говорят. После се отпуснаха. Беше една равносметка, едно изчистване на отношенията. Стефан като че ли се подготвяше за раздялата. Още пазя един есемес: „Бъди себе си, бъди щастлива“, получен от него няколко часа преди да почине. Не беше го правил по този начин преди. Винаги ми е казвал колко много ме обича, как съм специалната жена в живота му, как не може без мен... Този есемес беше някак различен. Две години преди да си отиде, направи филма за Созополис, който започва така: „Няма случайни неща, няма случайни срещи, всичко е предначертано“. Накрая завършва с „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда“. Това пише и на обелиска... Този филм беше послание преди раздяла. Той си тръгна внезапно и нямаше възможност да се сбогува.

Каза, че след смъртта на Стефан си потънала в депресия...

Да, може би година не се храних. Но пропадането ми беше за кратко, нямах право да потъвам, заради децата. Те ме крепяха. Виждах в очите им страха да не ме загубят и мен. Когато се ядосвах за нещо, Илия носеше апарата за кръвно. Питаше ме колко е било на баща му и „защо тате трябваше да си отиде, когато сме малки, не можа ли тате още да остане, да ни научи...“. Специално момчетата до шестата си година са на мама, до 13 са на тате. Реално те имаха само една година да бъдат с тате. И той много ще им липсва. Стефан трябваше да ги научи да бъдат мъже, как да се държат с жените си. Майката ги учи как да обичат жена си, таткото – как да я уважават.

Има ли място за нова връзка в живота ти, Бояна?

Много трудно ще приема някой друг, защото Стефан беше голям мъж и винаги ще е еталон, с който ще сравнявам. Точно бяхме станали като юмрук двамата, с един поглед само се разбирахме. Трудно бих създала друга такава връзка.