Валентина Каролева - за доза щастие повече

Във филма на Яна Титова “Доза щастие” (от петък в кината) Валентина играе ролята на майка си Весела Тотева. За демоните на падението и ангелите на спасението, за хероина и вярата в Бог, за родителите и децата, за бягствата и завръщанията, за любовта, която всичко прощава, и за търсенето на дозата щастие, без която наистина не можем – младата актриса Валентина Каролева пред EVA.

Ирина Иванова 05 November 2019

Снимка: Микаел Стефанов

 

Откакто сама стана майка, променили се по някакъв начин гледната ти точка към живота на майка ти?

От доста малка си мечтая да бъда майка, но добре че мъжът ми беше по-разумен от мен. Изабела е измолено дете. Молила съм се за децата, които ще родя. Веднъж попаднах на един стих от библията, в който се казваше, че за всяко нещо си има точното време и че всичко се случва точно когато трябва. Тогава си казах, че ще се доверя на Бог. И добре че го направих. Добре че не родих на 20. Майка ми обаче е била дори още по-млада, когато ме е родила – на 18. Двамата с баща ми са се влюбили много млади, също като мен и Сашо, само че тяхната любов е угаснала доста по-рано. Водили са много див живот. Майка ми винаги е мечтала да живее в чужбина. Не беше от патриотично настроените. Всъщност аз съм се родила в Чехия, в град Устинадлабем, докато сме живели в нещо като бежански център. После живяхме около 2 години в Африка. Баща ми работеше в ЮАР, а с мама бяхме в Хараре, столицата на Зимбабве, и той пътуваше. Майка ми се връща заедно с мен в България, за да се разведе. И започва с наркотиците.

Ти самата как успя да се спасиш от наркотиците?

Пълно чудо е, че не стигнах до дъното. Божа работа! В тийнейджърските си години бях тръгнала да пробвам, естествено… Особено в балетното училище. Намираш утеха в някакви глупости. Плюс това, не е тайна, че като пушиш, ядеш по-малко.

Мислех, че това са легенди, при това отнасящи се за модните среди предимно.

Ами ето – случва се и при балерините. Моето спасение, моят ангел хранител беше Сашо. Той е от образцово семейство и за него беше важно момичето, с което е, да е все пак на неговото ниво, а не някакво тотално лудо и диво, въпреки че в началото може би точно това го е привлякло. И ми говореше да внимавам какво правя, какво пия, защото се случваше някой да ми сложи в чашата нещо, без аз да знам. По този начин той непрекъснато ми напомняше, че аз НЕ ИСКАМ да повтарям грешките на мама. И ме върна в релсите. Това, че заживяхме заедно, ме спаси. Майка ми обожаваше Сашо.

Ти обяви, че ще продължиш да се занимаваш с фондацията „От другата страна“, която майка ти основа и която се занимава с ранната превенция на употребата на наркотици в училищата.  

Мама е основател на фондацията, но с голямата подкрепа и помощ на две те й приятелки Марта Евтимова и Ирина Тенчева. Официално поехме фондацията аз, мъжът ми и Алек Алексиев. Така че продължаваме да развиваме идеите на мама. През 90-те е било много по-трудно да достигнеш до наркотиците, а сега те са навсякъде, при това най-разпространени са т.нар. „дизайнерски“, страшна отрова! И искаме на колкото се може повече деца да кажем, докато са на 12 или 13 години, че това нещо съществува и че е страшно и че не трябва да започват. Брат ми е на 13 и идва при нас догодина и много се притеснявам. Защото ние в Лондон си живеем в нашия си кръг, но студентите, пък и по-големите ученици са много лудички – много пият, много! Тяхната идея в петък е: Let’s get smashеd! Буквално преведено: Айде да се разцепим!

Четох, че въпреки темата, филмът не е потискаща мрачна история. Това не е ли опасно?

Мисля, че много ясно показваме колко е страшно с него и колко е хубаво без него. И колко е важно да си достатъчно силен, за да се измъкнеш. Има много тежки сцени, поне докато ги снимахме, така ги усетих. Със сигурност филмът няма да внушава: Виж, колко е яко, дай да пробвам! Показваме какъв демон е, как те завладява и как ставаш друг човек. Вече не живееш ти, а демонът живее вместо теб.

Така ли го наричаш – демон?

Майка ми така наричаше хероина – дух, демон. Казваше ми: Усещам духа на хероина, знам, че е тук, наоколо, но никога няма да го допусна отново до себе си. Тя говореше свободно за това, не криеше нищо. Беше преодоляла демона на всички нива. Двете с нея имахме еднакви татуировки с надпис „агапе“. На гръцки „агапе“ е най-чистата любов. Тези татуировки символизираха връзката между нея, мен и Бог, който ни спаси от всичко това.

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР