След няколко години се разчува, че романът на Яна Язова „Левски“ е даден за отпечатване, но с името на друг автор. И това име съвсем не е случайно. Николай Хайтов. Писателят Георги Томалевски, пред когото приживе Яна Язова е чела откъси от романа си и го е помолила за рецензия, и литературният историк и ученик на Александър Балабанов проф. Тодор Боров решават, че това трябва да се спре. Поощряват младия журналист Петър Величков да се опита да издири от Държавния архив копие на „Левски“. Откъси от романа са отпечатани в пресата с името на Язова. Петър Величков успява да открие, обработи и подготви за печат и останалите смятани за изгубени романи. Те излизат малко преди и след 1989 г. „Левски“ има огромен читателски успех. Тиражът му е над 100 000 бройки. Един след друг са издадени всичките романи на Яна Язова, включително „Соления залив“ и биографичния „Александър Македонски“, който е готов още през 1944 г. и в който тя използва впечатленията си от пътуванията си през 30-те години по следите на пълководеца. Тогава посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция, Гърция и о. Родос.

Петър Величков остава най-големият изследовател на творчеството и живота на Яна Язова, той е човекът с най-големи заслуги за възкресяването на литературното й име. Това му струва и нелек труд по разчитане на ръкописите, и дела, заведени срещу него от Николай Хайтов. На базата на неговите изследвания и по собствени проучвания Боряна Дукова публикува наскоро „Извън редовете. Романът на Яна Язова“ (издателство „Ентусиаст“). Базирайки се на многобройните писма между Яна и проф. Балабанов, тя описва бурната им връзка. Романът на Боряна Дукова е чувствен литературен разказ за живота на една от най-интересните жени на българския 20. век.

В духа на времето й Язова често е била оприличавана на цвете. Проф. Балабанов я нарича „Цвете на Дунава“, защото е родена в Лом. Според влюбения и отхвърлен от нея Николай Фол, баща на Александър Фол, тя е „черно отровно цвете“. Днес звучи почти невероятно, че в онези времена, които сме свикнали да възприемаме като безнадеждно остарели и наивни, оцветени единствено в черното и бялото на архивните снимки, е имало толкова цветна, независима и смела жена, която се е вслушвала само в чувствата и дарбата си.

В предсмъртното си стихотворение „Ще бъда!“ Яна Язова пише „Дори да нямам тука гроб безшумен... “ – и това, изглежда, е последното й пророчество. Гробът й вече не съществува, заличен вероятно поради давност.

* Всички цитати са по книгата на Петър Величков „Яна Язова: проклятието на дарбата“, ИК „Изток Запад