Връзката им се превръща в класически любовен триъгълник, когато през 1937 г. Яна заминава за Париж да учи френски. Записва се в Сорбоната и наема квартира близо до Люксембургската градина. Тогава е на 25. Запознават я с висок пъстроок мъж, 34-годишен и много богат – инженер Игнат Табаков. Той е в Париж, за да купи машини за плетачната си фабрика в България. Табаков се влюбва на момента, не след дълго й прави предложение за женитба. Нарича я Джойс, тя него – Джон. Яна се „жалва“ в писма до своя приятелка, че я отрупва със скъпи подаръци – палто от черно моаре, рокли по последна парижка мода. Насрочена е дата за сватбата през декември в Рилския манастир. За кум е поканен самият Балабанов. Но професорът не е готов да пусне любовницата си. Буквално като герой от Молиерова комедия той измисля какви ли не хитрини и капани, за да раздели Яна от Джон.

Настройва я, че ако се омъжи за богаташа, той ще ограничи артистичната й свобода, ще я въведе в свят, който за нея ще е скучен, и ще изсуши дарбата й. Пише й пламенни писма: „Само твой е Аксел до своята последна капка кръв, до последното си дихание само твой е Аксел.“ Заплашва я, че ще развенчае „титлата“ й на поетеса. Слага на масата и най-големия си коз – ще се разведе и двамата ще се оженят. Дори подава молба за развод пред Светия синод. После тайно я оттегля. Но семето на раздялата е посято. Табаков усеща хладния повей, който идва от Яна. Докато обикаля Франция и отскача до Лондон по работа, й пише как се страхува, че ще я завари много променена, че без нея животът му ще изгуби смисъла си. Изглежда обаче, че и Яна не е готова да изгуби своя професор. Не е ясно кой от годениците прави решителната крачка. Според едни източници инициативата е на Яна. Според други майката на Табаков, която не харесвала бъдещата снаха заради скандалната й репутация, го разубедила точно преди сватбата. Яна вече била облякла бялата рокля, но файтонът, който трябвало да я отведе в черквата, така и не дошъл. Колко ли е бил доволен професорът!

Година по-късно той обаче отново трябва да извади всичките си оръжия срещу друг мъж. Този път това е маринистът Марио Жеков, сърцето на група художници, събрали се да рисуват в Созопол. Яна и бездруго обича морето, запленена е от „синята вода, която върви до хоризонта“, обича да плува, Варна е любимият й град, но в Созопол тя се влюбва в един красив мъж и пиратското му бохемство. Марио в нея – още повече. Новината достига до ушите на ревнивия Балабанов и той, университетският учен, мъжът с тежест и години зад гърба си, се вдига от София и тръгва към Созопол – с влак, после с гемия от Бургас, където буквално се сбива с Марио Жеков. Целият е насинен и с превързана ръка. Но постига своето, не без помощта на любимата си мантра – ще се разведа, ще се оженим. Любовната песен между художника и Яна е прекъсната, но не и отношенията им. Те остават приятели, софийският апартамент на Яна Язова е пълен с морските му пейзажи, които след нейната криминална смърт са разграбени – и до ден-днешен неизвестно от кого. Тази любовна връзка вероятно вдъхновява Яна Язова да напише и романа си „Капитан“, но не си представяйте романтична любовна история. В основата на сюжета стои афера с наркотици!