Какво е да имаш жена актриса, да не сте постоянно в облаците?

Ха-ха! Не сме постоянно в облаците, а в театъра. Вкъщи като се приберем, единият ще пусне миялната, другият – пералнята. Или ще прибере вчерашното пране. Нашият брак е вече много стар, ние бяхме на по 21-22 години, когато се оженихме, и практически пораснахме заедно, нагласявахме си физическия и умствения растеж, доколкото можехме. Слава богу, тя също е с добър път в театъра и нямаме колизии.

Тя още ли ти е шеф (Веселина Михалкова е артдиректор на Варненския театър)?

Шеф ми е. Ха-ха!

Така трябва да е, женската сила. Командва ли те?

Не смее. Ха-ха!

С какво се занимават децата ти?

Синът ни Лъчезар рисува комикси. Дъщеря ни Малина се развива много добре в леката атлетика. Природата й е дала добри данни, се оказа. Има страст към това.

Откъде са тези очи?

От дядо ми. Оказаха се впечатляващи за хората. За мен са си моите очи, не ги намирам за специални. Аз самият харесвам мургавите хора с по-тъмните телесни краски. Тъмни, кафяви, черни очи, тъмни коси...

Времето ни със Стоян Радев, уви, изтича, той трябва да се връща в театъра. На раздяла, като комплимент, ни казва:
– Не ми липсваше следобедният сън.
– Но все пак си мислеше, че го изпускаш.
– Още от сутринта, когато разбрах, че ще се срещаме следобеда.

А аз останах на плажа да се любувам на морето. От София съм, позволено ми е.

ОЩЕ ЗА СТОЯН  РАДЕВ

- роден на 21 юли 1969 г., юбилеят предстои

- ще го посрещне с близо 50 роли в театъра и 22 режисирани от него пиеси

- печели „Икар“ през 2012 г. за главна мъжка роля като Ричард III в едноименната трагедия от Шекспир, режисьор Пламен Марков, Театрално-музикален продуцентски център – Варна

- участвал е в сериалите „Дървото на живота“, „Недадените“, „Седем часа разлика“, „Под прикритие“, във филмите „Лили рибката“, „Събирач на трупове“, „Дзифт“ и др.

- искрено се ядосва, когато някой нарече Варненския театър „Операта“. Проблемът е, че така правят повечето варненци. Красивата червена сграда, чийто строеж започва през 1912 година, е замислена именно за театър. Стоян Радев обича да разказва историята й. Заради войните строежът е замразен до 1927 г. За да се съберат средства, варненското гражданство доброволно се съгласява да плаща по-скъпо хляба, билетите за кино, за градски увеселения, за баня и плаж.