Ако трябва да поставиш пиеса за собствения си живот, каква би била?

Ха-ха! Жанрът ще е шизофреничен.

Как се виждаш – като драматичен човек, или по-скоро ироничен, дистанциран?

Аз съм и двете неща и още доста.

Да, как с актьор човек може да бъде сигурен, че срещу него не е поредната роля, а човекът?

Не можеш да бъдеш сигурна, че аз сега съм съвсем честен пред теб, че всичко ти казвам и не се правя на някакъв. Хората очакват да видят у теб нещо определено, нещо, което са си нафантазирали. Ти не си длъжен да им го даваш, разбира се. Но е добре да не ги разочароваш. Добре е да има хигиена в искреността. Ние с теб се познаваме от 10 минути, хайде – от два часа. Бог знае кога ще се видим отново. Естествено, че не мога като на арменски поп да си изпея всичко.

Има ли момент, в който окачваш театралната кожа на вратата? Как си почиваш от театралното неспокойствие?

Играем от 7 до 9 вечерта и до по-късно. До 10 не можем да свалим адреналина, за да огладнеем. После докато хапнем. И след това започваш – без да искаш – да връщаш лентата: как е минал спектакълът, кое не е станало, защо онова не го направих както си мислех. После идва – а утре, онзи монолог, като почне репетицията, така да го направя. Но сега например знам, че след 10 дена ще имам 5 дена свободни без репетиции и представления. Планирам веднага къде да заминем. Ходим по горите, без телевизор, често без обхват на телефоните, берем билки, четем книжки. Много често сме с приятели. Аз уединение (показва как блее в една точка) не мога да издържа повече от 24 часа. Започвам отвътре да полудявам.

Как се справяш с негативизма в социалните мрежи?

Има как – да сме честни в онова, което правим. Може на теб да не ти харесва, но аз съм честен на сцената или екрана с този образ, който ти представям, не съм те лъгал. Това е моят щит, това ми дава спокойствието. Окей, на теб не ти харесало, какво да направя? Това, че не сме се срещнали, е проблем и на двама ни. Аз съм късметлия, защото съм получавал малко негативни критики.

Това трябва да се преподава в НАТФИЗ – как се изгражда защита.

Артистите са по-уязвими от другите хора, по-чувствителни, иначе не могат да бъдат артисти. Поради тази причина много лесно можем да бъдем наранявани. В 7 часа аз излизам пред теб чисто гол, отвътре чисто гол. Ти можеш да правиш каквото си искаш с мен и аз нямам никакво оръжие, с което да ти противостоя, освен честността. Ти от салона можеш да ми викаш, да ме замерваш, да ме хейтиш в социалните мрежи. Можеш с това интервю да направиш каквото си искаш. Можеш да измислиш цялото интервю. И такова съм имал.

Добре ли се беше получило?

Ад! В далечната ми младост един журналист беше завършил едно интервю със следното изречение. Стоян Радев каза: Аз съм изключително талантлив, пея страхотно, безкрайно пластичен съм, време ми е за мюзикъл. Това в ума ми и сега го няма, хора, ако искате ми вярвайте. Първо, не се смятам за безкрайно пластичен. Второ, пея, колкото да се справям. За безкрайно талантлив не мога да се определя. И му звъня. Как може да напише нещо, което не съм казал. Да де, ама виж колко хубав финал на интервюто се получи! И аз затворих телефона, нищо не можех да кажа.