Все пак не ходиш ли на плаж понякога?

Най-последното ми ходене е, когато дъщеря ни беше на годинка. Сега е на 13. Отидохме семейно. С дете на плаж. Това означава, че трябва да вземеш цокало, памперси, крем такъв, крем онакъв, една хавлия за това, една хавлия за онова, едно шише, друго, чадър, още един чадър. Започнахме да разполагаме целия катун на плажа. Синът ми беше някъде 8-годишен, разсъблече се и веднага във водата. Седнах. Оттук хора, оттам хора, адски много хора. Случвало ли ви се е да усещате как нервите ви тръгват (посочва областта на стомаха) и завземат цялото тяло, като в анимационен филм. И аз: Веси (играе го с нервен глас, Веси, Веселина Михалкова, е жена му, също актриса във Варненския театър), ние какво правим тука. И тя – не знам. И аз – моля ти се, бързо. Всичко това се развива за 5 минути. Лъкии – към сина ни, който е в морето, Лъкии, махаме му с ръце да излезе. Той идва. Какво става? Прибираме се. И това беше случаят, след който спрях да ходя на плаж. Преди това много ходехме.

Не ти ли се идва да поплуваш. Плуваш ли?

Не.

Как се е случило човек от Варна да не се е научил?

Ти шиеш ли на шевна машина?

Не, но майка ми шие.

Как не си се научила при това да шиеш на шевна машина? А аз мога. Някои неща ги научаваш, други – не.

Просто клишето е такова. Варненецът е в морето и плува.

Да, той на всяка цена обича морето, не може да диша без него, поне три пъти на ден трябва да слезе, за да го види. Не съм от тези.

Какво шиеш на машината?

Каквото трябва. Просто мога. Не си представяй някаква манифактура. Беше ми интересно и се научих от само себе си.

А кола караш ли?

Не съм шофьор. Жена ми е много добър шофьор, с годините си усъвършенства шофьорлъка.

Във визитката на героя ти полицай Красимир Каров в „Дяволското гърло“ се казва, че някой трябва да кара по правилата, и той го прави. Ти спазваш ли ги?

Това с правилата е малко относителна работа. Някой път ни налагат правила, които са абсурдни. По принцип обичам да ги спазвам. Когато ти, аз и той правим нещата по този начин, това ни обединява. В театъра е задължително да се нарушават правилата, защото иначе ще бъде скучно. Неговата задача е да създава светове, които не съществуват. За целта ти трябва да разрушиш всичко, което съществува. Но изкуството може да си го позволи.

Като говорим за правила, училището е място с правила. Какъв ученик беше?

Лош.

По какво беше лош?

По всичко. Ха-ха! Беше ми скучно в училище. Но не ходех с неприязън. Имаше компания, беше си весело.

Обичаше ли да правиш номера?

Не знам дали съм обичал, но съм правил. Ха-ха! Доставяше ни удоволствие да дразним учителите.

А децата си как възпитаваш по отношение на училището и нарушаването на правилата?

Аз съм доста спокоен с тези неща. Нямам особени стресове, че детето ми има двойка в училище. Нямам стресове, че учителката е казала – лоша дисциплина. Естествено, аз трябва да си свърша родителската работа. Да се опитам да обясня. Живостта на децата трябва да се подхранва. Да, училището е място, където се научават правилата. Когато се родим, не ги знаем. Ние имаме само биологични правила, в които инстинктивно се вслушваме.