Стоян Радев - полет високо над скуката

Да си артист не означава, че си нещо извън света. Обратно, ти си съвсем вътре в света. Моето е безкраен късмет

Адриана Попова 15 август 2019

Снимка: Тихомир Рачев



Срещу които много вървим в последните години. Пак ще те цитирам: ние продължаваме да бъдем Адам и Ева. Обаче дали наистина е така?

Ставаше дума за примитивността ни. Тя не се е развила. Развиваме технологиите, усъвършенстваме възможността да отидем до Космоса, да си купим парцел на Марс, дори може би скоро там домати ще сеем. Но у човека няма промяна.

Мисля, че някои неща се променят. Сега вече не е политически коректно да използваш думи като „негър“. 

Това, което казваш, според мен доказва онова, което аз твърдя. Може би догодина ще бъде абсолютно политически некоректно аз да бъда наричан българин. Може би ще трябва да бъда наричан европеец.

И след няколко години съвсем няма да бъде коректно да те наричаме мъж.

Наистина. Да, родител 1 и родител 2. Ето правило, което няма да приема в съществото си. Дори да се наложи. Ако ще да съм тесногръд и най-задръстеният човек на света. Ама не съм. Зная го. Ха-ха! Знаеш ли колко безкрайно щастлив съм заради това, че мога 4 или 8 часа в денонощието да изляза от цялото това нещо и да отида някъде, където светът го създавам аз с мои колеги. Имало е случаи, когато в репетиционната зала съм забранявал да се говори за нещо различно от материята, с която се занимаваме. Буквално съм се карал с колеги и съм ги изгонвал от залата. И ние влизаме отвън с всичкото си, с интернета, с телевизора, с вестника, с всичките глупотевини, които ни заобикалят. Да си артист не означава, че си нещо извън света. Обратно, ти си съвсем вътре в света. Моето е безкраен късмет.



Родителите ти така ли смятаха, че да станеш артист е късмет? Имаш ли артисти в рода си?

Не, но не са ме спирали. Даже напротив.

Кога реши, че ще правиш това?

Винаги. Не съм имал друга мечта в живота си, освен тази да бъда на сцената. Щампа номер 1 е в актьорските интервюта, обаче е така.

Кога за първи път се качи на сцена?

Някъде из училище. Имаше прегледи на художествената самодейност.

И ти си участвал.

Какво говоориш? На първо място, разбира се. Изкарвал съм си оценки благодарение на това. Имах една година... Математиката за мен е тера инкогнита. 2X2. Дотук спира всичко. Една година бях завъртял безброй двойки по математика. Знам, че ще остана на поправителен. Но знам, че не мога да взема и поправителния. Викам – ще се повтаря годината, срамове, резили. Вкъщи разправии. Дойде прегледът на художествената самодейност. Аз съм от начало до края на сцената, с това съм се занимавал цяла година. Много добре се представям. Два дена след прегледа идва час по математика. Другарката ще оформя срока и годината. 32-ри номер. Стояне. И започва да се смее на глас. Истерично. И казва – ти друго, освен двойка, няма как да имаш. Но вчера толкова си ме веселил на художествената самодейност, че ти пускам една тройка да ми се махаш от главата. И аз – това е боже чудо! Не мога да повярвам, че ми се случва. Трябваше с фадрома да бъдат изсипани шестици. Тя напрасква N на брой шестици, четворки, да стане средно аритметично тройка. Ха-ха!

Коя е най-новата ти роля във Варненския театър?

В „Монтажът на моя филм“, Десислава Шпатова е режисьор. По романа „Наръчник на оптимиста“, имаше и филм. Играя ролята на бащата, която във филма играе Робърт де Ниро. Много хубаво представление стана и ние с голямо удоволствие го играем. Имаме много хубав набор от млади актьори и актриси в нашия театър. Талантливи, отдадени и светли хора. Почти всички участват в „Двубой“ и ми е хубаво да правя репетиции с тях. Тринайсет души участват.

Защо реши да поставиш „Двубой“?

Българската драматургия е много несъвършена. „Двубой“ е бъкана от грешки. Голяма смехория. Класиците ни не знаят как се пише драматургия. И в това има голямо очарование, защото наивността, вълнението, с което са писали пиесите, личи. Често пъти са инспирирани от истински истории, дори са ставали скандали. В тези пиеси има едно родолюбиво вълнение към хората, което много ми харесва. Правил съм „Свекърва“ на Антон Страшимиров, „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников и това е трета моя режисура по българска драматургия.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР