За опашката на язовир „Искър“ е закачено едно кътче от рая, където свободно се щурат и размножават десетки различни животни, растат и цъфтят треви и дървета, а най-често в събота и неделя топуркат нозете на деца. Мястото си има собственик, превърнал името му – „Шаварите“ – в нарицателно за съхранена екосистема.

Холандецът Патрик Смитьойс продължава да отвоюва тази територия от бракониери и обикновени мърлячи, убеден, че тя е истинско безценно съкровище. И вярва, че не той е избрал мястото, където да живее и да отглежда децата си, а то е било определено за него свише. Така че не вижда никакъв смисъл в написаното под черта в своята житейска история, а именно

„дошъл някакъв откачалник от Холандия да ни варди патките“

Патрик говори повече от много добре български, след 12 години в България. За първи път я посетил, обикаляйки Източна Европа да търси място за своя бизнес с готово облекло. И тя го смазала с красотата си. „Всичко беше запазено, а освен това имаше и работещи телефони и факсове, не като в Румъния.“ В един момент му писнало да шие тениски и сака, а и осъзнал че скоро Китай ще смаже конкуренцията в шивашкия бизнес. Затова го продал и се захванал с недвижими имоти. Пак в България. Така срещнал Стефка Камчева – двамата представлявали инвеститори, които проявявали интерес към един и същи терен, т.е. конкурирали се за покупката му. Два-три пъти Патрик и Стефка се срещали служебно, докато накрая Стефка спечелила и сделката, и сърцето на холандеца. Е, не бил чак толкова неподготвен за такова „поражение“, тъй като вече бил влюбен в България и по всичко изглеждало, че ще продължи живота си тук.

Скоро след като със Стефка станали семейство, провидението поставило на пътя на Патрик ново предизвикателство под формата на едно прелестно място до язовир Искър, откупено от холандски инвеститори, за да бъде застроено. Със статут на индустриална зона, местността Шаварите представлявала система от заблатени бивши рибарници с бетонни шлюзове, затрупана с какви ли не боклуци, разкъртена от офроуд набези и мотористи. И сред цялото това апокалиптично безумие се борел да оцелее живот – прелитали най-различни птици, вирели мустакати муцунки видри, прокрадвали се благородни елени и диви прасета. Когато видял и черни щъркели, изключително редки птици, Патрик решил да направи всичко възможно да съхрани уникалната екосистема. Не да отводнява терена и да строи, а да възстанови блатата не като развъдници на риба, а като естествено обиталище на застрашените от изчезване животински видове – тук са оцелели пет, вписани в Червената книга. Никъде в България, освен може би в резервата „Сребърна“, не може да бъдат наблюдавани толкова много различни птици, при това на много по-малка площ.

Очарован от Шаварите, Патрик откупил терена от сънародниците си, за да го превърне в

първия частен резерват

Коствало му много и работа, и средства да го изчисти, да удълбочи езерата, превзети от тръстиката, да изрине боклуците. „Нямате представа колко бързо се възстановява природата“, сочи той местата, на които през зимата е копано и строено – там вече е плъзнала зеленина и много скоро няма да личи, че е работил багерът.