Построил е мостчета и кейчета, въжени линии, скривалища, ограда с процепи за наблюдение на сивите и белите чапли, на големия и малкия воден бик, на водните кокошки и дивите патици, на малкия гмуркач и земеродното рибарче. Казва, че най-добре е да се дойде рано сутрин, когато многобройните пернати са активни, а има шанс да се появят и видрите. В едно от езерата Патрик възнамерява да постави аквариум, от който децата да наблюдават рибите и другите водни и земноводни животни в естествената им среда. Смята, че на софиянци не им трябва да пътуват до морето, когато само на 50 километра имат такъв голям и красив язовир.

Холандецът прибавил към над 500 вида цветя, свободно растящи по влажните ливади, и водни лилии в езерцата. Асфалтирал пътя, но след вилната зона, до която се кара 2 км като по бомбардиран терен. Сложил ограда, но тя така и не се превърнала в препятствие за бракониерите и за апашите – след като не се пази като българо-турската граница – шегува се Патрик, не само я прескачали, а и откраднали част от нея. Само преди няколко седмици пък му отмъкнали трактора и соларните панели. Това огорчило Патрик, „куцо ми почна годината“, но не го отказало – купил нови. За него опазването на екосистемата в това уникално местенце е кауза. Казва, че природата е най-голямото богатство на страната ни, когато на много други места вече е тотално прецакана. Не споменава, че с филмите си е допринесъл с местен референдум да бъде отхвърлена концесията за добив на злато в Трън.

Но застъпва тезата, че

нищо не може да е по-ценно от съхранената земя

Разхождаме се по окосения път между езерата към мястото, където река Искър захранва язовира. Там, където той много скоро ще се разлее от топенето на рилските снегове, ята корморани сушат крилата си на все още пестеливото слънце. Плитките езера жадуват за прилива, а заедно с него и за дивия шаран и клена, идващи да хвърлят хайвера си в топлите води.

Патрик ни води из своите владения под съпровода на усърдните жабешките свалки и тихия присмех на шаварчето, любимото му птиченце. Малко да кривнем от пътя, и под гумените му ботуши се надига уханието на див джоджен. Късаме и дъвчем листенца киселец, холандецът казва, че вкъщи наблягат на копривата. Той самият четири дни в седмицата е веган, един ден яде месо, два дни риба заедно с децата, докато жена му Стефка е изключително „тревопасна“.

Нейният бизнес е най-хубавата детска градина в столицата, настоява Патрик, тя е изключително отдадена на децата, те са нейното призвание. За да осигури на своите собствени здравословно хранене, семейството има място в село Лозен, където отглежда пуйки и един вид кокошки, чиито яйца са тъмнокафяви и с толкова твърда черупка, че никакви бактерии не могат да проникнат в тях.