От самото начало никой не си прави илюзии за този брак. Не и замесените страни. Княз Фердинанд е вдовец с четири малки деца. Отлъчен от църквата католик с вкус към пищния дворцов живот в стил Луи XIV. Из европейските кралски дворове се говори, че харесвал повече мъже, отколкото жени. Принцеса Елеонора е с близо година по-голяма от него, на 48, протестантка, не одобрява излишествата, и по всички разбирания – стара мома, допреди да бъде избрана за новата съпруга на българския княз. За нея братовчедка й Великата княгиня Мария Павловна пише: „Цар Фердинанд се жени за Елеонора, а Елеонора се омъжва за България.“

Изглежда двамата така и не стигат до интимна близост и това е едно от малкото неща, за които били в пълно съгласие. Във всеки случай още в първата си нощ като новобрачни те избират да спят в различни стаи.

В софийския дворец всички са наясно със сексуалната студенина между съпрузите. Свитата на Фердинанд се отнася леко пренебрежително към германската принцеса, която отказвала да пръска пари за модни тоалети. Дори влязла в класациите на европейските светски хроникьори – да, и тогава ги е имало – като коронованата особа с най-малко разходи за гардероба си.

Ако е харесвала нещо, това са бижутата. През 1908 година, когато за първи път пристига в България, вече като съпруга на Фердинанд, тя носи със себе си скромен чеиз, най-ценното от който са ковчежетата със скъпоценности. Сред тях са златната гривна със сапфири и диаманти, подарък за конфирмацията от баща й принц Хайнрих Четвърти фон Ройс, владетел на малкото немско княжество Ройс, както и тройната огърлица от перли в цвят пепел от роза, принадлежала някога на най-близката приятелка на френската кралица Мария Антоанета – нея Елеонора наследява от баба си по майчина линия, херцогиня Гаспарина Роан-Рошфор. И най-ценното – обрамчено с диаманти изумрудено колие с вензела на графовете Оспени. Спомен за единствената й любов, така и останала неосъществена.

Когато 9 години по-късно царица Елеонора умира, от бижутата й няма и следа. Няма го дори колието Оспени.

Елеонора не била красавица, това станало ясно още в детството й. Но пък била рядко интелигентно дете, за което частните й учители по чужди езици, литература и музика говорели с възклицания. Имала кестенява коса с червеникави отблясъци, умни очи и както всички в семейството била висока и стройна. Деколтето й не било от най-пищните – по-късно Фердинанд ще иронизира съпругата си за „строгата й гръд“. За момичетата от рода Ройс обаче се знаело, че имат поне няколко гарантирани качества – тънки глезени, безупречна походка, любов към музиката на Ференц Лист и милосърдие. Последното се проявило още когато Ела била съвсем малка и оплела вълнено шалче за снежния човек, който мръзнел под прозореца на стаята й във фамилния замък. На 14 години получила първото предложение за брак – от свой братовчед. Сватбите между братовчеди били правило при Ройс, но искрено ужасявали Елеонора. Макар и млада, знаела, че те са причината за разпространената сред благородниците „царска болест“ – хемофилията, както и за глуповатия вид на някои от синекръвните й роднини. Отказала още две предложения от братовчеди и никога не съжалила за това.

Имало още една причина европейските принцове да не се надпреварват да ухажват Ела, както я наричали близките й, и по-малката й сестра принцеса Елисавета. Княжеството на баща им било незначително и без особена тежест в политическите игри в Европа. Освен това не се очаквало двете един ден да станат богати наследници. И наистина – след смъртта на бащата замъците и парите отиват у брат им. Сестрите остават с прилична като за принцеси издръжка и правото да живеят в братовите дворци.