Клиентите на заведението ти как приемат да се хранят по този начин?

Много от хората не са свикнали и не искат да се хранят здравословно. И ние имаме предложения и за тях. Предлагам и безглутенови, и небезглутенови неща. Тортата с бишкоти, която виждаш, си е торта с бишкоти, но шоколадовият тарт е безглутенов. В обедното меню има шницел, но печен. Това, че не е пържен, е съобразено с клетъчното хранене. Баницата, макар да изглежда като нормалната с фини точени кори, е с оризови. Рецептата е моя. Както и тази на кекса с безглутеново оризово брашно.

А има вкус на обикновен хубав домашен кекс.

Да, и е плод на две години усилен труд в кухнята. В него обаче има яйца. Той не е подходящ за болни от целиакия, които имат абсолютна непоносимост към мляко и млечни продукти – яйца, сирене, кашкавал, кисело мляко. Но ако трябва да го приготвя за дете, което има целиакия, използвам заместители на кисело мляко. Научих се да готвя по този начин и заради детето си. Разработила съм си рецептите заради него на базата на едни безкрайни проби и грешки. Докато се науча да правя палачинки с конопено семе, ми излезе душицата, но ги направих. Те не са много вкусни, защото има лек горчив послевкус от конопа. Но ги правя тънички като оризовите кори на баницата. Изработила съм си два метода. И мога от оризово брашно да правя и фино точени кори, и селски кори за баница.

Как и защо ти хрумна да участваш в конкурса за Мисис България?

Ами защото... съм амбициозна. Шегувам се. Записах се на майтап. Не казах дори на мъжа ми, че ще си подавам документите. Конкурсът беше юбилеен – 20 години, и конкуренцията беше много сериозна. Надявах се тайно, но въобще не съм очаквала, че ще ме изберат. Като казаха – Мисис България Свят, щях да припадна. Аз никога не съм се явявала на конкурси. Освен като дете по рисуване и на всичките винаги съм се класирала в челната тройка, между другото.

А иначе имаш доста титли – Мисис България, бизнесдама в дамския клуб „Бизнес на високи токчета“. Заведението ти е наградено в категорията „Здравословна марка“. Имаш ли стена на славата?

Имам си вкъщи, но вече няма място на нея и казах на мъжа ми да помисли къде да я преместим. Имам 3-4 корони, лентите не ги броя. Миналата година станах Знаменитост на годината в категория „Благотворителност“. Сега фондация „Мечта за дете“ ми дадоха статуетка.

Какво те провокира да се занимаваш с благотворителност?

Пак всичко тръгна от детския център, където се сближихме с някои майки с деца. Имах и служителки – млади момичета на по 25-26 години, в детеродна възраст, които не можеха да забременеят. И така ми хрумна идеята. Бяхме единственият детски център, който има договор за подпомагане с УНИЦЕФ в България. Участвахме с тях в кампании за „Не на насилието над деца“, за насърчаване на четенето. Издавахме и вестник два пъти месечно – 8 страници, между вестник и бюлетин – с интервюта вътре, снимков материал. Сега работя с фондациите „Искам бебе“ и „Мечта за дете“. Правим събития за набиране на средства основно за подпомагане на семейства за бебета ин витро. И имаме едно родено – Калоянчо, вече стана на осем месеца.