Изкуството да се променяш без да се променяш

04 април 2019

Всички се променяме, това е част от правилата на играта, наречена живот. За някои хора голямата промяна е да спрат цигарите, за други – да прекратят нещастен брак, за трети – да променят изцяло стила си на живот, сменяйки държавата, града, работата, приятелския кръг, навиците. Голяма промяна е и да се влюбиш, защото тогава ставаш наистина друг човек. Но дълбоката промяна, онази която става с теб невидимо за околните, и променя завинаги посоката на душата ти и ритъма на сърцето ти, е по силите на малцина. На тази тема посветихме първото събитие от поредицата „Говори с EVA” .

Един от нашите гости, Людмил Дренски, разказа своята история, развълнува ме до сълзи и ме накара вече пети ден да мисля над думите му. Затова искам да я споделя.

Людмил Дренски е електроинженер, завършил магистратура, учил богословие, работил като проектант. Започва да се занимава с йога още като студент. „Тя ме намери без да съм полагал някакви усилия”, казва той за йогата. Спортен тип, който отначало „блъска” във фитнеса, „мускулесто дърво, високо 190 см”, както се нарича, той се превръща с помощта на йогата в изключителен привърженик на здравословния начин на живот. И затова не може да си обясни внезапно връхлетялата го слабост в краката, изтръпване, болки, невъзможност да спортува и дори понякога да се движи. Всичко това се случва преди 7 години. Серия изследвания го оставя с безпомощното заключение на лекарите, че в неговия случай – неврологично заболяване - не могат да направят нищо, не знаят как да го лекуват.

Идва моментът, в който парализа обхваща краката му. Опитва всякакви лечения, но нищо не помага. „Лежах и не можех да осъзная какво става с мен. И тогава разбрах, казва Людмил, че не съм безсмъртен. Тази мисъл промени живота ми. Трябваше да реша дали да продължавам да живея по същия начин или да се предам. Реших да не спирам. Това не е лесно решение и не е просто ей така, внезапно. Става постепенно и за мен това е голямата, дълбоката промяна”.

След като със силата на волята и жаждата си за живот започва стъпка по стъпка да се движи, да се качва пеша до втория етаж, където живее в апартамент с жена си и децата си, започва отново да тренира – отначало две минути, после четири. След години си купува колело и тръгва с него из София. Един снежен зимен ден трябва да пресече жълтите павета с колелото. Всеки, който е карал при такива условия знае, че заледените жълти павета са страховита пързалка дори за пешеходци. За човек, който с мъка движи краката си, капанът е ужасяващ. Преодолява го, с помощта на състрадателната ръка на случайна възрастна жена и от този ден започва сам да си поставя „капани”, които преодолява. „Просто реших, че не трябва да спирам. И това ме промени изцяло”, казва Людмил. Разбира се, че едно такова решение не променя човек с магическа пръчка, но ден след ден, година след година едно такова решение, когато е взето със сърцето, променя ДНК-то на човек, променя вибрациите, на които трепти душата му.

Днес този харизматичен мъж е известен в цяла София със своите студиа за въздушна йога, където е преподавател. Той я въведе в България, той запали стотици хора по нея, той проектира люлките, с които се изпълняват асаните. Въздушната йога щади краката, не натоварва ставите и за хора като Людмил е страхотен начин за поддържане на форма. За него въздушната йога обаче е и още един начин да върви по своя път на промяна - да не спира, да не се предава, да помага и да вдъхновява.

Да, да вдъхновява и окрилява не само хора с проблеми и заболявания, а и хора, които искат да намерят своя център, своя баланс, островчето на хармония и спокойствие в душата си. И всъщност това е истинското изкуство на промяната – да се промениш без да се променяш, да останеш верен на себе си, но да развиваш своя ум и да извисяваш своята човешка душа.

ВИЖ КОМЕНТАРИ
ТВОЯТ КОМЕНТАР