#nomakeup

23 януари 2019

Една млада мексиканка, която никога не е играла в кино или театър и никога не си е и помисляла за сцена, е номинирана за Оскар - Ялица Апарисио. 26-годишната дипломирана начална учителка дори не се е явила на кастинга, а е придружавала сестра си. Парадоксално е – тя е номинирана от авторитетната Академия за театрално и филмово изкуство не защото играе страхотно, а точно защото не играе. Тя е истинска в тази лента. И филмът „Рома” на мексиканския режисьор Алфонсо Куарон е истински – черно-бял, нежно-брутален, банално-неочакван. Не знам дали този филм заслужава номинациите, не знам дали има етнически квоти и политически интриги при избора на заглавия, не се чувствам сигурна да произнасям оценки в тази област. Но „Рома” ме докосна и развълнува. И най-вече заради това, че е филм без грим и преструвки, без маркетингови филмови клишета и без капка фалш, сниман с отворено сърце и с честни и талантливи очи. Филм, който нарича нещата с истинските им имена.

Чудя се дали ако Ялица Апарисио вземе Оскар (не ми се вярва), ще излезе на сцената точно както излезе Франсис Макдорманд миналата година на церемонията по връчването на Оскарите за ролята си в „Три билборда извън града” (филм, който попада в същата тенденция на „кино без грим” като „Рома”). Дали ще застане пред каймака на света без ”маска” и без да е преобразена от екип гримьори, фризьори и стилисти в типичния холивудски стайлинг, целящ да разкрие до последната подробност телесата, но не и душата. Надявам се, защото ми се иска това да е тенденция – свалянето на грима, на маските, на фалша и на всичко онова, което размива представата за истина и за реалност. Надявам се движението #nomakeup да не приключи само с корици „без грим” на световни звезди като Алиша Кийс и Риана, нито със селфитата в леглото с измити лица и разрошени коси на Лейди Гага и Майли Сайръс. Надявам се #nomakeup movement да продължи да сваля маските – онези, които изграждаме не само с образи в Инстаграм, а с думи и с поведение. (Можете да прочетете повече по темата в идващия през февруари брой на EVA. Както и да видите телевизионната звезда, лъчезарната Деси Стоянова без грим.)

„Загубата на връзката с реалността е бедата на нашето време", пише американският публицист с арабски корени Насим Талеб. „Медиите създават ситуация, в която хората живеят в два различни свята. С очите си виждаш едно, а в медиите е друго.” Няма как да не се съгласи човек с това, с уговорката, че вече не традиционните медии са главният виновник, а новите медии - социалните мрежи. Самата аз, работейки в списания повече от четвърт век, си давам сметка за тези два свята, между които протича животът ми. Но списанията, фотошопът, скритата истина в името на голямата цел и на „продажбата на мечти” е друга тема, на нея ще й дойде времето скоро. Важната тема за мен е дали свалянето на грима и фалша е маркетинг или е тенденция, която ще се развива тепърва. Дали ще се върнем към изначалната истина по начина, по който се опитахме да се върнем към природата и да намерим онези базови, чисти, натурални неща в ежедневието като противовес на пластмасовия ни начин на живот и на голямата химия, която го превзе. Дали ще се опитаме да се отървем и от пластмасовите си критерии, когато става дума за духовна храна, от целулоидните представи за красотата, за достойнството и моженето в изкуството, в медиите, в социалните мрежи… Пък и в живота като цяло. Дано. Вие какво мислите?

ВИЖ КОМЕНТАРИ
ТВОЯТ КОМЕНТАР