Моите 7

Седем неща, които ме докоснаха (или пък не) през последните седем дни

Елка Влаховска 25 ноември 2018

Да постя или да не постя

Снимка: Instagram

В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.

Елка Влаховска и "Нейните 7"

 

Ти си под кожата ми

Микс от суинг, джаз и боса нова в изпълнението на Васил Петров и сценичните му партньори Михаела Филева, Орлин Павлов и соул певецът Брус Джонсън от САЩ премахва меланхолията на късната есен и ме пренася в един изпълнен с радост свят. Концертът е „Синатра: Вегас 2“ и е истински спектакъл за сетивата. Близо два часа душата ми трепти, завладяна от музикална наслада и от радващ окото кордебалет. Весело е, а още по-весело става, когато Васил Петров разказва историята как на конгрес на дерматолозите го помолили да изпее техния химн. Кой бил той ли? Песента I've got you under my skin (Ти си под кожата ми) на Франк Синатра.

Глезя се като истинска българка

За малко съм изоставила настрана колекцията си от козметика, за да заложа на друго. Всяка сутрин от седмица насам в чашата с топла вода, която изпивам по примера на Мадона, си сипвам чаена лъжичка розова вода. Тя е специална – от био цвят и за готвене, така че не се страхувам как ще я понесе стомахът ми. Обгръща ме, завладява ме отвсякъде този хубав български аромат. Когато дъщеря ми ме целува по бузата казва, че мириша на рози.

Броя тигрите

Препрочитам си любима книга - „Тибет – магия и тайна“ на една смела жена, която дълги години живее сред ламите и достига до тайни, до които рядко човек от Запада е допуснат. Това е Александра Давид–Неел, френско-белгийска пътешественичка от началото на миналия век. В книгата си тя разказва притча на лама: „Човек трябва да знае как да се пази от тигрите, на които сам е вдъхнал живот, както и от ония, сътворени от други.“ Когато понякога нощем сънят избяга от мен, не броя овце, а тигри. Онези, моите и на другите, тигрите, които вървят с мен по пътя ми.

Да постя или не

Коледните пости започнаха, а аз за пореден път се ослушвам. Нееднократно през годините съм се заричала да изпълня целия пост и да пречистя мислите и душата си, но някак си не се получава. Всъщност, съпротивата ми може би идва и от това, че вегетарианството и веганството се превърнаха в мода и че отвсякъде ме атакуват с религиозен апломб. Какъв статус имам, коя съм, какво правя – сякаш начинът ми на хранене определя това. Не съм съгласна да бъда осъждана заради месоядство и за съжаление може би точно затова отново не се отдадох на пост. Но за душата си ще се погрижа, защото истински религиозното в мен е усилието да обичам както Бог обича всички неща, и малки, и големи.

Да пуша или не

Отговорът отвсякъде е ясен – НЕ! Не, ама тази битка продължава дълго време и с твърде неясен резултат. Правя график на пушенето – кога и по колко, не помага. Късам цигарите наполовина – не става. Може би трябва да премина на iQOS или glo. И докато съм във фейсбук и едва се удържам да не запаля цигара, попадам на страницата Pictures in History и на снимкатаЗдравословният тенис през 1938 г.“ с две палави момичета с цигари на корта. Какъв сладък тенис мач 80 години назад! Запалвам цигара в името на свободата и на младостта.

Да правя кекс или не

Е, знаете за какво става дума, очаквахте и третия въпрос, нали? Народът е казал, че когато не върви в спалнята, не върви и в дневната. Тази седмица май много ми върви.

За какво е домът

Като редактор на интериорната рубрика в EVA, се вълнувам от постиженията на дизайна у нас. Колкото повече съвременни проекти разглеждам обаче, толкова повече осъзнавам колко прав в наблюденията си е американският писател Рон Карлсън. В едно свое есе той споделя „дизайнерските“ виждания на мъжа за дома. „На един мъж не му отнема дълго време да разбере предназначението на къщата – то е да предпазва телевизора от атмосферните влияния. Така внезапно покривът придобива значение. По същия начин обзавеждането изведнъж започва да излъчва смисъл – мъжът може да види, че всяка мебел в къщата изпълнява поддържаща роля спрямо телевизора“, пише Карлсън.

Оглеждам се и у дома. Мдаа, очевидно не само мъжете подчиняват живота си на телевизора.

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР