Тамара де Лемпицка - животът като глътка абсент

През по-голямата част от живота си художничката Тамара де Лемпицка, едно от знаковите имена в ар деко от 20-те и 30-те години на 20 век, иронично е наричана „баронесата с четката“. Днес обаче тя е в топ 10 на жените художници с най-скъпи картини, като цените на нейните изпреварват дори тези на обожаваната Фрида Кало

Ирина Иванова 16 октомври 2018

Снимка: getty images/guliver

Тя има нужда само от вдъхновение. Вдъхновение под формата на красив мъж, който да я изведе на вечеря, да й каже колко е ослепителна, но и талантлива, а после да танцува с нея. Или на красива жена, която тя да съблазни, съблече и нарисува. Или на нейната eдинствена Кизет, която я гледа с очите на собствената й, отдавна изгубена невинност.

През по-голямата част от живота си художничката Тамара де Лемпицка, едно от знаковите имена в ар деко от 20-те и 30-те години на 20 век, иронично е наричана „баронесата с четката“ или е причислявана към полуанонимната тълпа рисувачи, изкарващи прехраната си (е, хайверът, шампанското и трюфелите също са прехрана в някакъв смисъл) с т.нар. „салонна живопис“ – портрети на известни и богати хора, натюрморти, голи тела и т.н... Днес обаче тя е в топ 10 на жените художници с най-скъпи картини, като цените на нейните изпреварват дори тези на обожаваната Фрида Кало. Творбата на Тамара де Лемпицка, озаглавена „Рафаела на зелен фон“, е оценена на 8,4 млн. долара – с почти милион повече от средната цена за картина на един Клод Моне например. Сред най-страстните нейни колекционери са Джак Никълсън и Барбара Стрейзънд, а самата Мадона признава, че притежава „цял музей на Лемпицка“ и че собственият й имидж до голяма степен е вдъхновен от нея и нейното творчество. Чудо ли е този закъснял успех, който идва в края на живота й, а след смъртта й дори избуява още повече? „Чудеса не съществуват – обича да казва художничката. – Съществува само това, което правиш.“

Тамара просто излиза на улицата и когато някоя жена я завладее само докато я гледа, тя отива до нея и й казва: „Извинете, бихте ли ми позирали гола?“.
В картините на Тамара де Лемпицка живее целият Париж от „лудите 20“ (20-те години на 20 век) – с аристократите и проститутките, с танцьорките и модните уличници, с актрисите и певиците от кабаретата, художниците, бохемите, разорените богаташи, всички до един красиви и прокълнати като герои на Фицджералд. А после в картините й влетява Ню Йорк с неговите неповторими герои от епохата на джаза и от времето на Голямата депресия от 30-те – хора от каймака на обществото, но и типове от съмнителната пяна на повърхността, че и направо от утайката... Тамара де Лемпицка, макар и често да е набеждавана за сноб, всъщност никога не се затваря изцяло в света на богатите и известните. Прекалено ограничен и предвидим е този свят за нея. Не може без него, вярно, но все пак предпочита да обитава периферията, а не центъра му. „Живея в покрайнините на обществото и затова законите на това общество не важат за мен“, заявява тя.

Тамара де Лемпицка е забележителен художник, легендарна красавица („При подходяща светлина изглежда като сестра на Грета Гарбо“, пишат нейни съвременници), знаменита прелъстителка, славна любовница и истинска модна икона. Разполага с великолепни имения, прочути приятели, кръстосва света надлъж и нашир и е много вероятно на визитката й всъщност да е пишело не „художник“, а по-скоро „пътешественик“. Освен всичко друго обаче съдбата отказва да жигоса Тамара с харизмата на дълбоката лична драма. Тя има всичко – съпрузи, любовници, дете, пари, кариера, дълъг и авантюристичен живот, и също така спокойна смърт. Осмеляваме се да предполагаме, че дори е била щастлива.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР