Съчетанията в художествената гимнастика продължават точно 2 минути и половина. Най-тежките 2 минути и половина в живота на Стефани, Мадлен, Симона, Елена и Лаура. Ще им помогнем ли да понесат тежестта, ще викаме ли за тях? Тези великолепни момичета, възпитани, точни, интелигентни, тези малки бойци, които са способни да изтрият и диамант, го заслужават.

СТРОГА И ВЕСЕЛА

Светла млада жена с очи, които сменят цвета си като морска вода – от стоманени до лятносини. Говори ясно, в изреченията й няма излишни думи, ако се давиш, би искал някой като нея да ти обясни как да се спасиш. По мнението на всички – много талантлива като треньор. Наставничката на новите 5 в българската художествена гимнастика Весела Димитрова е бивша състезателка на националния ансамбъл, със сребърен медал на Европейско първенство и сребърен на Световно с ансамбъла през 1991 и 1992 г., след което се отказва. „Никога не съм имала златен медал от Световно. Много искам с момичетата да вземем.“ През 2017 г. тя беше избрана за треньор на годината в анкетата на в. „Труд“.

От 2009 до края на 2016 е работила в Швейцария, където и досега живеят съпругът й, също бивш спортист, и дъщеря й, която е шесткратна шампионка на Швейцария по художествена гимнастика.

(Интервюто е взето преди началото на Световното първенство в София, б.а.)

Те сами се избраха. Събрахме на лагер 18 селектирани момичета. И тези седем – петте плюс Камелия Стоилова и Теодора Александрова, бяха най-активни, включваха се още в ранния етап, когато измисляхме елементите. Получи се естествен подбор. Отскоро към нас се включи Ерика Зафирова, която беше индивидуална гимнастичка.

Илияна Раева ви определя като човек, за когото чашата е винаги наполовина празна.

Аз съм вечно недоволна. Дори днес, когато играха много добре на тренировката, и бях доволна, те ме гледаха невярващо.

Откога сте с тях?

От миналата година. Ина Ананиева, треньорката на предишния ансамбъл, ми се обади и ми предложи да помагам за новите момичета. Преди това съм работила 6 години в Швейцария с националния им отбор.

Разбрах, че швейцарките са научили български покрай вас.

В Швейцария се говори на три официални езика – френски, немски и италиански. Две момичета бяха от немската част, две от френската и две от италианската. Нямаше на кой друг език да им проговоря и започнах на български. Всички го научиха. Един ден ме питаха, защо ч се пише с 4, а ш – с 6. Обясних им, че за ш и ч ми трябват три букви на латиница. И те до ден-днешен така ми пишат есемеси на български – с 4 и 6.

Има ли разлика между нашите и швейцарските момичета?

Суперразлични са. Нашите са направени за художествена гимнастика. Много са артистични, усещат много добре музиката, докато швейцарките трябваше да се учат на всичко това. Но пък в Швейцария съществува страхотна дисциплина и организация на всяко ниво. Успях да науча и нашите гимнастички, че като стане 2,30, трябва да започне тренировката, а не да се събират тогава. Освен това швейцарската гимнастика беше много по-неразвита, когато отидох. Докато тук е един вид национален спорт.

Момичетата изглеждат много задружни, разбрах, че и рождените си дни празнуват заедно.

Всичко правят заедно. Постоянно си ходят на гости, даже аз им казах да не го правят толкова често, защото ще си омръзнат.

Вие ходите ли с тях по рождени дни?

Те ме канят доста често. Последно празнувахме абитуриентския бал на Елена, но гледам да не им ставам много близка. Много ги обичам, те са на възрастта на дъщеря ми и са ми като деца. А в момента, в който скъся дистанцията, не мога да съм лоша на тренировки. Като ходим на лагер, ги оставям да са по-свободни, гледам да не се мяркам много-много, за да не си омръзнем съвсем.