С какво тези момичета са различни от предишния отбор, който също постигна чудесни успехи?

С всичко. По-различни са като характери, като лица. Много са темпераментни. Момичетата от предишния отбор, които спечелиха бронза на Олимпиадата в Рио, бяха много по-зрели, докато тези са още малки, има много на какво да се научат, но имат потенциал, огромен. Просто им трябва време. Започвам да споря, когато някой ми дава пример какво са правили предишните момичета. Окей, използваме горе-долу една и съща методика, но аз се съобразявам с техните данни и качества.

Мерите ли ги на влизане в залата?

Само като ги видя и знам колко тежат. Те тренират толкова интензивно, че в нищо не им се налага да се ограничават. Хранят се нормално. Единствено на Стефи й се наложи малко да поотслабне. Има храна, която им носят в залата, тя е направена от диетолог, но общо взето, ядат каквото им се яде. Нямат проблеми с килограмите. Има развитие в това отношение в гимнастиката. По времето на Мария Гигова гимнастичките са били пищни, с бюст, дупе. После дойде модата да са кльощави. Когато се състезавах, аз бях 37 килограма. А сега се гледа тялото да е хармонично, да има мускулчета, да са атлетични. Само украинките поддържат линията на високи и слаби момичета.

Направи ми впечатление, че момичетата са приблизително еднакви като ръст, предполагам, че това е търсен ефект.

Да, около метър и 70 са. Няма оптимален ръст, но ако са малко по-високи, ще им е по-трудно да се движат. Елена е доста висока, но не й пречи.

Имате и психолог към отбора.

Цялото състезание е въпрос на психика. Елементите трябва да са отработени до съвършенство, но моментът, в който излизаш на килима, е най-важният. Трябва да съумееш да дадеш всичко от себе си. В съвременния спорт с технологиите имаш информация за всичко, единственото, което може да те направи по-велик от великия, е психиката ти.

Да, за съжаление, на нашия Григор Димитров като че ли това му липсва.

Според мен, българите нямат самочувствие. Нашите конкурентки от Русия този сезон ги побеждавахме навсякъде, а в най-важния старт на Европейското първенство в Гуадалахара не съумяхме да вземем европейската титла. Те са велика нация със самочувствие, а ние трябва да се учим.

Вие лично как мотивирате гимнастичките?

Към всяка трябва да се подхожда индивидуално, защото въпреки че са толкова добре сработени като отбор, са и много различни деца. Дори забележки като правя, на всяка ги правя по различен начин. За тях една от най-големите мотивации е аз да им кажа браво. Често им разказвам истории. Дори за това как миньорите гладуват и нямат 50 стотинки за хляб. Защото те живеят много изолирано. Само с гимнастиката. И си мислят, че това, което правят, е кой знае какво. Аз им обяснявам, че нормалните хора ходят всеки ден на работа и не им стигат парите.

Говорите ли им за победа?

Около нас тази дума се чува достатъчно, затова не искам да я използвам. Те знаят, че ако си направят нещата добре, ще победят. Опитвам се да им създавам по-спокойна обстановка.

Вие сънувате ли художествена гимнастика? Момичетата казаха, че често е в кошмарите им.

Старая се да не сънувам, още повече че сега, 20 дни преди Световното, напрежението е жестоко. Всичко ти се отразява, сетивата ти са обострени докрай. И се опитвам всяка свободна секунда да се занимавам с нещо друго. Не сънувам.

Кога за последно бяхте щастлива?

Преди малко, когато момичетата си изиграха много хубаво съчетанието. По принцип съм весел човек, въпреки че създавам впечатление, че съм затворена. Дори Илияна Раева казва, че съм темерут. Според мен съм лек човек.

След края на снимките Енчо Найденов се обръща към Весела: „Искате ли малко уиски?“ – „Не, благодаря, и те не искат“, отговаря на секундата тя.