И все пак те станаха златни!

Посвещаваме на Принцесите на сърцата, на момичетата от ансамбъла по художествена гимнастика, които завоюваха световното злато на обръчи и вдигнаха на крака темпераментната публика в "Арена Армеец". И на треньорката им Весела Димитрова. Браво и благодарим и на Невяна Владинова, Катрин Тасева и Боряна Калейн, които спечелиха второ място в отборната надпревара.
Благодарим за емоциите!

Адриана Попова 17 септември 2018

Снимка: фотография Eнчо Найденов, асистент-фотограф Николай Иванов

Те вече са ни просълзявали. Когато, още съвсем зелени като отбор, завоюваха златен медал в многобоя на Световната купа в Песаро, 2017. Когато останаха втори на Световното първенство пак в Песаро шест месеца по-късно, но публиката им отреди първото място, освирквайки рускините. Когато взеха злато на съчетанието с топка и въже и спечелиха третото място в многобоя на Европейското в Гуадалахара този юни.

От вътрешната страна на показалеца и петте са си татуирали малки диамантчета, които за няколкото месеца от началото на годината са се поизтрили от хващането и въртенето на уредите. На килима по време на състезания не трябва да се виждат татуировки и ако някоя от гимнастичките има, трябва да ги замаскира. Симона Дянкова, Елена Бинева, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс и Стефани Кирякова са почти постоянно заедно. Ние си се харесваме, казват момичетата от националния отбор по художествена гимнастика.

За първи път ги виждам на живо в зала „София“ в средата на Борисовата градина. Момичетата тренират съчетанието с топки и въжета. Симона, капитанката на отбора, казва преди всяко повторение: „Седем и!“ Това „Седем и“ може да се чуе и 200 пъти в рамките на една тренировка.

Пред огромния светъл килим е масичката на треньорките. Весела Димитрова записва броя повторения – успешни или не, в тетрадка с химикалка с розово пухче. После ще обясни, че й е подарък от момичетата, химикалката е с формата на фламинго, защото носело късмет. До нея е помощничката й Михаела Маевска, която беше капитан на предишните 5 националки в отбора. На зрителските пейки зад гърба на Весела със сериозно изражение на лицето е Елица Павликенова, хореографката на националния отбор.

Симона повтаря отново и отново „Седем и“, въжетата свистят, а розовото пухче се движи по тетрадката. Идва време за обедна почивка. Момичетата отиват към пейките. Там ги причакват няколко съвсем, съвсем малки гимнастички, които тренират в същата зала. За автографи. Шумят опаковки от бисквити и снаксове. Виждам, че Симона държи кутия с някакви плодове. След като хапнат, момичетата сядат в края на гимнастическия килим, който явно ги привлича като магнит. Или лягат в поза звезда. Ровят по телефоните си в инстаграм. Лаура чете книга – „Тънкото изкуство да не ти пука“.

Симона и Мадлен пробват пред треньорския екип триката, с които ще играят на Световното. Донесла ги е дизайнерката им Росица. Целите са в бляскави кристали, но момичета искат още от кристалите отстрани на триката. Обсъждат дали ще ги виждат добре съдиите и публиката. За състезанието те ще са със специален грим, подчертаващ очите, устните и скулите. Минали са курс по гримиране. На състезания бижутата са забранени, така че петте дупки на ухото на Елена ще останат временно без обици.

Уговаряме ден и час за снимките за корица на EVA. Нали няма да сме по трика и с кокчета, моли Симона от името на всички. Понякога им писва да са „спорти“. Искат да са с рокли и спуснати коси. Изведнъж осъзнавам, че съм единственият човек с по-къса коса в залата за тренировки. Всички, дори и най-малките момиченца, са на кокчета. Художествената гимнастика не е спорт на късите коси.

Без подстригване, без глезотии, тренировки по 7-8 часа всеки ден. Фотографът Енчо Найденов, който ги снима за корицата, изчисли по колко часа средно са тренирали момичетата в живота си, за да попаднат в националната селекция по художествена гимнастика. Отговорът е 19 000 часа. А моите студенти си мислят, че всичко се постига от днес за утре, казва Енчо, който е преподавател по фотография в Нов български университет. Цитира инструктора си по кормуване, според който, за да се научиш да караш, трябва да минеш 20 хиляди километра или 40 пъти да отидеш до Варна...

Момичетата на Весела Димитрова наистина са си много близки. Когато се съберат в групичка, от тях идва жужене като от кошер, говорят тихо, усещат се и с гърбовете си. Иначе няма как да направят онова сложно отбиване с гръб на хвърлени обръчи. Ако попиташ Мадлен какво обича да яде, Мадлен пита Симона: какво обичам да ям? И Симона отговаря – салата цезар. Мадлен знае и какво е любимото на Стефани — десертчетата флапджак. Всяка от тях, изглежда, разполага с по 4 броя външна памет. И 4 воли до своята.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР