Тази вечер сме близо до оптималния вариант –този на Имануел Кант. Гого разказва, че философът, заклет ерген и девственик, имал гувернантка, която била проклетичка, но готвела добре, и канел на вечеря никога по-малко от един и никога повече от седем души. И Гого след дълги размишления и търсения на дълбок философски смисъл в този факт стигнал до извода, че със сигурност масата в дома му е била за осем души.

Спираме с обсъждането на кантианските вечери, тъй като е време Гого да започне да отваря стридите, неговия единствен принос към подготовката на вечерята. Признавам, че го прави твърде умело, като професионалист дори помирисва всяка отворена. Научил откъде да подхване това непредсказуемо нещо, стридата, от една сергия пред ресторант в Кан, където дълго наблюдавал – а и не само наблюдавал, но и хапвал – едни момчета как го правят. После Галя го снабдила със специални съоръжения – нож, ръкавица, дори престилка, мушамена като на майсторите.

Самата тя стриди не обичала, но докато били в Мароко да снимат филм за „Малкия принц“, местен гурман я посветил в изкуството да извлечеш максимално удоволствие от тях. Тактиката за начинаещи била да сдъвчеш малко късче хляб с масълце и още преди да си го преглътнал, да поемеш в уста стридата.

Докато Гого подрежда стридите в купа с лед, съпругата му приготвя соса за тях – установили, че вместо с лимон са по-пикантни с оцет и кромид лук, смесени в блендера. Като капнеш върху стридата и капчица табаско, направо отлиташ към небето на гурме удоволствията.

Галя още от сутринта е направила десерта – мус с пияни плодове, следвайки желязното правило, че подготвяйки се за гости, винаги започваш с десерта. Използвала е вишни и малини от големите буркани, в които отлежава тазгодишната й вишновка и малиновка. В домашната ракия с плодове и захар, която твърде много му се свиди на Гого да бъде разхищавана за женски питиета, е прибавила и пръчица канела. Дали е подобрила класическата рецепта ще видим, като му дойде времето. По принцип Галя следва стриктно правилата в готвенето. И измисля тема на вечерите си. Днешната е френска по Петровден. Затова е декорирала масата с бледозелена покривка и с петровски ябълки, набрани от дървото в двора. Зелена е салатата, която Галя суши в специалната решетка за сушене, а не като баба си – завита в тензухена кърпа и въртяна във въздуха.

От двете си баби – градската и селската – Галя е научила почти всичко за това как се върти къща, как се посрещат гости. Има си тетрадка, в която записва менютата и хората, които е канила на вечерите си. Баба й Димана, градската й баба, правела така. И се оказало, че е много полезно да знаеш какви са вкусовете на тези, които посрещаш на вечеря у дома – да ги съчетаваш подходящо не само като компания с общи интереси, а и според предпочитанията им към различните храни. Тетрадката е част от организацията, толкова характерна за Галя в качеството й на домакиня. Тя подхвърля, че по професия е инженер, връзките с обществеността са й допълнителното учене. Толкова е изрядна, че Йоско Сърчаджиев й написал грамота, която сега виси над прозорчето с изглед към малък заден двор в кухнята, нейното малко и подредено царство у дома.

Любопитно е, че Галя се превърнала в госпожа Лозанова чрез съд. По документи Гого е с фамилия Георгиев, така че тя нямало как да приеме със сключването на брак фамилията Лозанова. Няколко години след като се омъжила обаче за широко известния си съпруг, тя доказала в съда, че е популярна като Галя Лозанова, и придобила официално фамилното име.