Кога смени цвета на косата си, казват, че една жена започва промените с това?

Аз съм по рождение суперсветло кестенява. За съжаление много рано побелях. Но иначе цветът ми сега е доста близък до оригиналния, макар в момента да съм на кичури. Минах през някакви червени нюанси за кратко, тъмна съм била също, но за малко. Аз съм класик и не обичам да сменям стила си, цветове, коси, грим, бижута, дрехи... Нямам потребност.

А колко си суетна от 1 до 10?

Шест, седем... Седем!

Имало ли е период, в който не ти е пукало въобще как изглеждаш, как те възприемат другите?

Не. Защото когато не съм се харесвала, съм държала още повече другите да ме харесват. А когато се харесвам, правя много, за да се харесвам още повече.

Много се надявам да е много. Тя е разкошна. Ако я видиш сега, тя все още е много красива. На нея дължа отношението към красивото около мен, надявам се мъничко от нейния финес в отношенията да съм взела. От татко е повече да съм над нещата, което страшно много ми помага. А от майка ми се надявам да съм взела наистина онова женско отношение към света, което тя неподражаемо носи. Ама женско в истинския смисъл, не онова направеното. Като се надявам да не съм наследила перфекционизма й! Защото той е саморазрушителен. Смятам, че качествата на татко малко са го потушили у мен.

Как преживя развода на родителите си?

Бях на 18-19 тогава. Те го направиха по толкова извънземно интелигентен начин, както и съществуваха заедно, по толкова чист начин... Стресът беше много голям за кратък период и много бързо след това аз открих още двама безценни хора – мъжа на майка ми, Краси, който се превърна в мой втори баща, до ден днешен го чувствам така, и Светлозара, която е от хората, с които, без да се виждаме непрекъснато, мога да нарека приятели. Истински. Знам, че е човек, на когото можеш да разчиташ, а и тя може да получи същото от мен. Та тази раздяла ми донесе още двама безценно близки хора. И може да звучи невероятно, но до последния дъх на татко тези хора бяха непрекъснато заедно – карахме заедно Коледа, пътувахме в Сандански, на морето, всяка седмица обядвахме заедно всичките. Близките души независимо как се трансформират, дали са мъж и жена, роднини или приятели, си остават близки. Грехота е само защото не живееш с някого в една къща, да не поддържаш добри отношения. Аз съм така с мъжете, с които съм била – с Чочо бяхме близки приятели до последния му миг. Само за това, че не спите в едно легло, той да спре да ти е толкова близък, да плюеш на всичко останало, което те е карало да бъдеш с него ли? Та като говорехме за майка и татко, мога спокойно с ръка на сърцето да кажа, че съм огромна щастливка с тези двама души, които съм избрала за свои родители.

Колко време имаше дъщеря ти да общува с Вили?

Татко колко години го няма, ох, така изтривам годините! Татко и Светла живееха в съседния апартамент, вратата отсреща, и тя само щъкаше, как не направихме коридор между двете врати. Имаше време да усети тези безценни качества, които правеха баща ми уникален. Мисля, че е успяла да усети и тази сладост неговата.

Как приема Надежда промените в живота ти, имам предвид новия ти приятел Пламен?

Аз не бих могла да бъда с Пламен, ако тя не беше го приела. Каквото и да си говорим, колкото и да порастваме и да се развиваме духовно, човек не може да живее с някого, без да отчита щастието на детето си. Човек като Пламен обаче е трудно да не приемеш. Изключително трудно. Той е от изчезващите видове хора.