Ти само с изчезващи видове имаш вземане-даване!

Слава на Бога! Това е късмет. А може би сама си ги викам. Аз си избирам и хората, и местата. За мен това да идем да пием кафе някъде е някакъв абсурд. Или се виждаме вкъщи, или вечерта сядаме на кръчма.

Изпадна ли през годините някой от списъка на приятелите, с които си заедно от дете?

Ако щеш ми вярвай, но аз никога не съм преживявала предателство. Не знам дори на какво мирише то. Например с Акага, които са ми съученици, с Джиджи и Найо, в момента в който се видим, сякаш и за секунда не сме се разделяли. Благодарение на музиката остава в най-хубавия смисъл на думата чистоплътно и леко инфантилно усещане към света, незаменимо приятно. Толкова сме минали заедно, че най-хубавото според мен е, че не очаквам никакви изненади нито за хубаво, нито за лошо. Това е най-истинската гаранция за безсмъртна връзка. Не искам изненади. Като имаш такова усещане към някого, то значи, че всичко е прекрасно. И не може да бъде разрушено. То всичките сме си кумове един на друг, кръстници и кръщелници. Аз съм забравила вече на кого съм кума и кой ми е кумувал.

Вярно ли е, че си близка с Даниела и се грижиш за детето на Чочо?

Никак не обичам такива работи, грозно е да се злоупотребява така! Винаги страшно съм харесвала Даниела, още докато Чочо беше жив. Не знам човек, който да е дал повече истинска обич и грижа на някого, колкото тя даде на Чочо. Даниела знае, че може да разчита на мен, но сме се виждали не повече от два-три пъти. Не сме били близки нито преди, нито след това въпреки истински топлите чувства, които съм виждала от нея към мен и моето уважение. Тя направи за Чочо много, отдаде се само на него. Тя се грижеше за човек, когото като мъж и приятел много обичах. Мисля, че всички, които обичах-ме Чочо, сме благодарни за това, което Даниела направи за него. Детето, това приказно същество, съм го виждала не повече от два пъти. Слисах се, като го видях, защото може и да не ти се вярва, но Катето наистина физически прилича на Чочо. Огънят в погледа й, цялото й излъчване...

В началото не. Явно наистина много ме е обичал. Негови много близки приятели Албена и Мони се върнаха от Москва тогава и казаха „А!“, като видяха, че не пие. Направи ми много силно впечатление, той наистина пиеше по една чаша вино, нещо такова. Да, имаше после периоди, в които пиеше, имаше и въздържателски, но нямаше и помен от сериозното пиене, което беше към края на нашия брак.

Как си почиваш, Хилда?

Като си седя вкъщи по пижама, подреждам си някакви красотички, готвя си нещо приятничко, а в същото време си пускам филмче, нещо от сорта на сериалите „Приятели“ или „Двама мъже и половина“. Или гледам Fine Living, неща, които абсолютно изкарват мисълта ми от всичко, които правя. Аз имам наистина невероятния късмет да правя различни неща – ресторанти, музика. А разнообразието е най-добрата почивка. То не е да легнеш, а да смениш действието, ситуацията. Така че аз си почивам от едната работа с другата работа. Всичките мои работи са мои хобита. Ей сега свършихме албума и тръгваме на турне. Колкото и да е уморително да пътуваш и да имаш концерт вечерта, това е почивка от всички останали неща. Музикантите, с които смятам да работя до последния тон, излязъл от устата ми някога, освен че са възможно най-добрите джаз музиканти в България, са ми и много близки приятели. Пътуването с тях, освен страхотен кеф на сцената, е и кеф след сцената. Още по пътя знаем точно в коя кръчма ще отидем след концерта, колко ще ни е весело, всичко става леко, без напъни и доказваници. Щастие, не е ли? Намерих си и мениджър – Ани. Не съм вярвала, че с годините ще допусна нов човек толкова близко до мен. С нея ми е супер. В ресторантите съм с Пламен и ми е супер.