Хилда пие китайска билка, която изглежда като едра семка, преди да се потопи в чаша гореща вода. Там полекичка се разтваря и от нея плъзват и се разгъват червеникави лигави влакънца като водорасли, а на дъното на чашата се утаяват дребни частици със същия цвят. Водата си остава бистра. Една китайка дала тези билки на Хилда, чийто глас напоследък е паднал от непрекъснато използване. Дъщерята на големия композитор и музикант Вили Казасян ни посреща в апартамента си, настоявайки, че вкъщи се чувства най-добре. А ние не можем да се нарадваме на шанса да надникнем отблизо в нейния свят, запазен за най-близките й. Защото така най-сигурно ще открием разковничето на неизтребимия оптимизъм и позитивизъм на тази жена, дето сигурно и като спи се усмихва.

От Хилда, която преди време ми изглеждаше мрачна, тежка и тъжна, сега сякаш извира светлина, дори когато е изцедена и търси опората на някоя от двете си електронни цигари. Тя всъщност се изнервя, ако не са непрекъснато до нея, и си ги използва здравата. Дори и днес, когато е самата свежест, също като градинката пред кооперацията, която сама е прекопала и засадила.

Апартаментът на Хилда е като уютно гнездо на артист – декориран в бежово и сиво хол с Г-образна форма, бяла спалня, бяла кухня и детска стая. Навсякъде ноти в рамки. Само в стаята на Надежда Мари – снимки по стените.

Хилда е сервирала на ниската масичка за екипа ни купа с ядки и вместо обещаните арменски сладки – всички видове шоколадови бонбони с мента, които самата тя не обича. Кани ни да се обслужваме с напитки, най-отпред е бутилката коняк „Арарат“. За мен Хилда e приготвила три големи кутии със снимки, защото просто няма как, говорейки за живота й сега, да не се връщаме към спомени за времето, когато... Но преди всичко – за новия й албум „Homage to Ella Fizgerald”, тъй като той е израз на всичко, което се е променило и се случва с нея самата – джаз певицата Хилда Казасян. Която е влюбена в музиката, но нито веднъж не се е влюбвала в музикант. Която е губила, но във всяка загуба е съзирала възможност за нова възможност да бъде щастлива. На Хилда в душата й е светло, но гардеробът й е пълен само с черни дрехи. Изкушава ни с вкусна арменска кухня, но самата тя цял живот е на диета, че и на хапчета за отслабване. Не само от думите й, но и от снимките и писмата, запазени от нея, личи колко е била обичана винаги, винаги, не само като дете, но дълго време тя не се е харесвала и не се е обичала.

„За първи път съм истински доволна от себе си – казва Хилда. – Не заради конкретния албум, а заради това, че е едно от първите неща, които виждам наяве след цялата промяна, случила се с мен. Когато направих трансформацията вътре в самата себе си, когато успях да си простя, да се харесам, да си повярвам, тогава всичката промяна в мен, която настъпи много осезаемо, се отрази не само на външността, излъчването ми, отношенията ми с хората около мен, а и на този албум. Чувайки първите записи – вярваш ли, че албумът е направен за 10 дни от първото изсвирено тонче до смесването, а хората го правят с месеци и дори с години, усещайки усмивката и лекотата, с която нещата се случват, се изненадах. Пеенето трябва да говори, не трябва да е претенциозно, а да ти разказва нещо. За първи път успях да го направя, защото махнах страшно много прегради вътре в себе си. Настръхвам в момента, като ти го казвам. Когато чух първите две парчета, си рекох: Господи, цял живот съм искала да чувам това и не съм знаела как да го направя.“

От какво се отърва, махайки вътрешните си прегради?

Всеки от нас носи изключително много комплекси. Не твърдя, че съм се разделила с всичките, но с голямата част от тях – да. Със страховете си също. Те са големите ни спирачки за всичко, което правим.