А защо спря да ядеш месо?

Тъй като за огромно съжаление не съм взела приказната фигура на майка си, а едно към едно фигурата на татко, съм предразположена към пълнеене. И цял живот, откакто се помня, съм на диета. Чисто месо и салата. Мразя крайности и с лека насмешка съм гледала на драстичните ограничения, на вегетарианците. До един момент – септември ще станат две години – няколко дни вкъщи както си готвя истински здравословно заради дъщеря ми, без изобщо да се замисля, го направих без месо. Постнички манджички. Но се събуждам много по-лека, с много повече енергия, наспана. Като изчистена, без да съм правила нищо специално. Казах си, ако това е причината, нека пробвам още малко. Видях, че се чувствам все по-добре, а и свалям. Дори и ядейки неща, които преди това никога не съм си позволявала – филийка хляб например. Сега не се замислям за това, а съм в по-добра форма отвсякога. Според мен това дойде вследствие на едни медитации, които намерих, на една изключителна учителка по йога, при която ще тръгна съвсем скоро. Милена Голева се казва. Слушайки тези водени от нея медитации, съвсем естествено отказах месото. И не съм единственият човек, който го е направил без усилие и без да се замисля.

С йога не си ли се занимавала досега?

Ходех малко време, но направих една травма на коляното – при една асана, за която въобще не бях готова, нещо каза пат. Сложиха ми шина в Пирогов, беше сериозно. Дълго след това въобще не се занимавах и сега това е следващото ми предизвикателство след турнето.

Всичко без месо в умерени количества. Дори сладко, което, слава Богу, не обичам. Досега съм правила каквито се сетиш тестове, могла съм да бъда рекламно лице на всяко едно хапче за отслабване, пуснато на пазара. Всичко съм изпила. Което е мързеливо за отслабване – все през мене е минало. Можеше да изкарвам много повече пари от експерименти с хапчета, отколкото от музика. И винаги съм имала проблем с теглото. Щом спрях да ям месо, изчезна.

Как избираш дрехите си?

Ей сега си мисля, че отсреща има едно магазинче, в което навремето съм пазарувала. Влизам с желанието да си купя нещо цветно, виждам едното черно нещо и тръгвам към него. В гардероба ми е много трудно да избереш коя точно черна блуза да облечеш. Музикантите ми умират от смях, като ги питам тази или тази, те са еднакви. Но мразя да ходя в магазини за дрехи, полудявам от това, така че грабвам, без да меря. Имам фантастично добра шивачка, на която нося дреха с шест размера по-голяма и само й казвам – като за мене.

Дъщеря ти критикува ли стила ти?

Да, от малка го прави, и то защото не иска да нося черно. Тя има изключително фин и различен от моя, но много елегантен стил. Когато още ходех с нея за дрехи, усетих, че това е стилът на моята майка – стегнат, красив вид. Тя обича цветните дрехи, този тип геп тоналности. Различен и много по-хубав от моя вкус за обличане. Според мен е важно да оставиш детето си само да го изгради. Да не му се бъркаш.

Какви са отношенията й с музиката?

Тя извади същия късмет като мен да срещне учител, какъвто аз имах в лицето на проф. Добри Палиев. Мен той ме накара толкова силно да обикна музиката. Това зависи от твоя учител. Та Надежда в лицето на проф. Ганка Неделчева намери един изключителен педагог, която я накара да обикне музиката по онзи специален начин, по който ме накара да го направя аз проф. Палиев – без натиск. Просто ми предаде онова светоусещане, в което музиката е нещо важно. Щастлива съм, че тази музика промени коренно живота и на дъщеря ми. Както ние навремето бяхме с моите първи братовчеди, така сега са нашите деца заедно. Безценно усещане за сигурност. Всяка вечер са на концерти, театри, филми, не мога да й видя очите на Надежда.

Мислиш ли, че един ден ще музицирате заедно с дъщеря ти?

Ами ние го направихме! Концертът с Христо Йоцов и бигбенда на БНР с диригент Антони Дончев миналия декември беше най-отговорното нещо, което съм правила в целия си професионален живот. Беше посветен на татко и беше само с негова музика. „На Вили“ се казваше. Огромен концерт със солисти в НДК. И дъщеря ми каза: аз ще свиря на концерта на деди. При положение че не е свирила и пред един човек, освен учителката й, даже пред мен! Избра една фантастична тема на татко, филмова музика, която и аз пея, Христо направи аранжимент. Надежда излезе пред четири хиляди души. После си дадох сметка, че беше като ангел. И какво всъщност можеше да стане с това дете, което дори и пред мен отказваше да свири, когато се появи пред пълната зала в НДК. Замислих се, че това можеше да бъде както едно фантастично нещо, каквото се получи, но можеше и да е един много сериозен провал, който да остави сериозни поражения в живота й. Но тя се представи блестящо. Докато свири цялата интродукция сама, аз съм до нея на пианото седнала и не мога да ти кажа какви ангели и архангели призовавах. Не ме интересуваха нито хората в залата, нито нищо. Дадох си сметка какво прави това същество в момента.