Знам, че не е прилично да питам, но доколко си вярваща, Хилда?Арменците са хора дълбоко вярващи, много религиозни.

Много, макар да смятам, че религиите са нещо много вредно. Аз полудявам от днешното разделение на света, това е тотална манипулация. От всяка от религиите вземам, особено от източната, все повече неща, които виждам, че наистина работят. А разделянето на човечеството на религиозна основа е цинично. Бог е един и как го наричаш няма значение. И вярата в него е нещо различно от религията, която е инструмент за манипулация.

Кога си се чувствала ощетена откъм справедливост?

Рядко. Аз съм късметлийка. Не знам дали защото съм с гена на баща ми, с този усмихнат поглед към света. Така е протекъл животът ми досега, че не съм се чувствала почти никога ощетена. Аз съм родена с думите от „Отнесени от вихъра“ – и утре е ден и ще е фантастично.

И да са, аз бързо излизам и забравям. С моята скъпа приятелка Александрина (Пендачанска – б.р.) оня ден си говорихме, че аз наистина бързо хвърлям зад гърба си и забравям. Честно, не мога да намеря пример за потънали гемии, който да ти е интересен.

Кажи ми тогава кога си била най-щастлива. Гледам те усмихната и лъчезарна на толкова много снимки.

Много тривиално звучи, но в стаята след операцията, като ми дадоха в ръцете Надежда – по-искрено не съм плакала от щастие. Задуших се от щастието на всяка фибра от мен! Точно този миг не е документиран. Хората, които се занимаваме с музика, сме много облагодетелствани, защото всеки път преживяваме с нея смяната на състояния... Знаеш, като слушаш една песен, може да станеш или три пъти по-щастлив, или три пъти по-влюбен, а когато го съпреживееш с музиканти, с каквито аз имам честта да работя, това ти носи усещане за пълно щастие.

Защо нито един от мъжете ти не е музикант?

Никога не съм се замисляла над този въпрос. По едно време мислех, че съм влюбена, но после се оказа, че не е така. В един от много близките ми приятели, с когото сме прекарвали нощи наред заедно, говорейки си за музика. С Васил Петров бяхме изключително близки приятели. Споделяли сме любовта към Франк Синатра. И живеехме този фантастичен живот и излъчване на тази изумителна личност. Може би чрез Васил едва ли не се пренасях в този свят, имах го като много мой. А иначе може би защото с всички музиканти, с които работя сега, от деца сме приятели и сме станали близки още преди да имаме възможност да се влюбваме. Това е причината. А другите, с които работя, са мои роднини, в които няма как да се влюбя.

Как разпознаваш, че един мъж е твоят?

Първо трябва някаква пеперудка да затрепти някъде в теб. Без нея нищо не става. След това трябва да открия един набор от качества, които особено с възрастта мъжът трябва да притежава задължително, за да мога да си представя да бъда с него. Лошото е, че качествата, които за мен са най-важните, са на изчезване. Но аз си мечтаех за тях и срещнах точно такъв човек в живота си. Пламен. (Бизнесменът Пламен Иванов е първо неин бизнес партньор, а след развода му с журналистката Валя Войнова заживяват заедно. – б.р.)

Притежаваха ли ги и предишните ти партньори?

Част от тях да. Първото е благородство, едно качество, което забравяме все повече. Дори думата се забравя. Човек да е благородник, широко скроен във всичко – в начина си на мислене, в начина си на живот, във физическата изява на тази дума. Трябва да е ларж, не непременно да има много пари, може и два лева да има, но да не е стиснат. Обратното моментално убива пеперудите, ако са се размърдали. Супер ми е важно и чувството за хумор.