Допускането, че един мъж до теб може и да не е непременно успял в бизнеса, свързано ли е с твоята финансова независимост?

И когато не съм имала свой бизнес, пак е било така. За мен зад стиснатостта седят още хиляда неща. Затова ти казах, че няма никакво значение дали имаш пет или пет милиона лева. Или си стиснат, или не си.

Как скочи в бизнеса с ресторантите, ти май първа от музикантите у нас го направи?

Смешно и случайно. Първият ми партньор, с когото стартирахме, имаше ресторанти и ми предложи да правим пиано бар заедно. А аз нямам никакво отношение към този тип прекарване и не обичам пиано баровете, да не говорим, че няма държава с повече пиано барове от България. Плод и зеленчук, пиано бар, плод и зеленчук, пиано бар. Такова чудо не съм виждала. Преди петнайсетина години беше пълно. Но тъй като аз нямам отношение към тях, като си легнах и взех да обмислям предложението, арменското заговори в мен. И се сетих, че моята баба, на която съм кръстена, готвеше фантастично арменски неща, за които приятелите ми полудяваха. Умираха за прословутите й сармички. Ама те се правят три дни и докато се готвят, се разказва какво ще се готви и точно как. Ритуал!

Още не съм. Но тъй като моите приятели и цялото ми семейство пощуряваха по бабините гозби, казах си, чакай сега, в София няма арменски ресторант, това е една фантастична ниша. На следващия ден споделих идеята си, партньорът ми се запали и ми предложи да огледаме няколко места, които е запазил. Първото, където ме заведе с уговорката, че няма да стане, но тъй като е запазил час за оглед, искал да го отхвърли. Една фантастична стара къща на улица „Шейново“ на кьоше, мазе с прозорчета като в приказките. Аз само като влязох, казах, това е нашето място и оттук не излизам. Направих го буквално за една седмица без никакви пари. Само с фантазия. Всички ноти, които съм свирила, ги сложих в рамки. От един магазин за коледни играчки поисках да купя малките талашитени сандъчета от играчките, а се оказа, че са амбалаж и ми ги подариха. Боядисах ги и сложих в тях олиото и оцета. Стана едно изключително място. Докато отворим следващия ресторант месец по-късно, нямаше свободен стол за седмици напред. Така станаха нещата – първо в София, после в Банско и в стария Созопол.

Когато се преобрази в успешна бизнес дама, завъртя ли се в главата ти друга идея?

Е как! Студио 5 е огромна идея, част от главата ми, такава рожба, мечта от години наред. Роди се толкова чистоплътно, колкото и всичко останало. Заедно с Борислав Йоцов, Наско Янкулов, който ми беше продуцент, и с Нено Димов, дето сега е министър на околната среда, правехме концерти в салона на музикалното училище, който ремонтирахме с наши средства. Искахме просто да намерим място за качествена музика. Като свърши договорът ни с музикалното училище, решихме да търсим друго. Някой ме подсети за НДК. Звъннах на Христо Друмев, беше тогава директор, и се оказа, че предишния ден е било освободено помещението, където направихме Студио 5 след това. Взехме за целта кредити, Бобо си заложи апартамента. А Наско, докато ме гледал по телевизията в „България търси талант“, изведнъж ми звънна в паузата и попита: Какво ще кажеш да се казва Студио 5? Прозвуча ми много добре, казах окей и затворих телефона. Нито аз, нито той в момента се сетихме, че това е първият оркестър на баща ми. А Наско не го е и знаел. Хайде кажи ми това как е възможно? Сега там правим по 60 събития на месец, Студио 5 е оазис, реална алтернатива на пошлостта, заливаща ни отвсякъде. И няма спасение, освен ако не действаш.

Разкажи ми за този период, когато не си била на „ти“ със себе си.

Много е важен той, тийнейджърски. Тогава имах проблеми със себе си. За нищо от нещата, в момента важни за мен, не правех каквото и да било, за да се случат. Бях сравнително талантлива и не е трябвало да полагам този изнурителен труд, който сега полагам и без който не може. Не се харесвах като жена. Нищо не си харесвах. Имах проблеми със самочувствието, а това се отразява на всичко. Вършех глупости, но татко ме успокояваше, че е хубаво да си направи човек простотиите на млади години, тогава се прощават бързо. Аз съм си я написала тази книга.